Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 10:40 - Сама на 26 - 50% off
Автор: veras Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8437 Коментари: 38 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2007 10:42


Ето, аз дишам, работя, живея и в блога си пиша тъй както умея… Имам си образование, при това висше. Успях да си намеря работа по специалността, която завърших. Приемам го като малка лична победа над света. Имам страхотна квартира, която с чиста съвест наричам дом. Приятелите ми са малко, но качествени. Животът ми е удобен и дори ми и харесва. Чувствам се щастлива.

 

Нямам сериозна връзка. Това прави ли ме непълноценен човек?

 

На 26 години съм и не съм на етап “създаване на домашно огнище”. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против мъжете (освен в случаите, когато ми иде да убия някой конкретен представител на силния пол). Бракът не е една от любимите ми институции, но не възразявам срещу съжителство. Въпросът е, че за момента не изпитвам нужда от постоянно мъжко присъствие до себе си. Справям се прекрасно и без чужда помощ.

 

Може би се чудите вече къде тогава е проблемът. Преди години, кръстницата ми сподели една своя мъдрост – ако не си намеря мъж до края на втори курс, да забравя, че ще успея да си хвана нещо свястно. Да де, ама аз нали съм заплес и пропуснах удобния момент. Опитвам се да обясня на околните ми роднини и познати, че не съм половин човек, след като не съм си “хванала” мъж, който да нарека мой завинаги. Мисията е почти невъзможна. Кимат ми с глава и цъкат разбиращо. А при следващото ни виждане, първият въпрос отново е: ”А зетя къде е?”, “Верче, не си ли намери мъж?”

 

Как да обясня на света, че ловуването на мъже с цел бракуване, първо не ми е по вкуса, второ, не ми е цел № 1 в живота. Целта ми е да се развивам и да докажа на себе си и на света, че аз мога да постигна всичко, което поискам. И ще го направя – рано или късно. Ако срещна човекът, с който да искам да остарея – чудесно. Ще има с кой да споделя живота си. Но ако това не се случи скоро, няма да се тръшна да рева. Или да се чувствам жестоко прецакана от Живота, Вселената и всичко останало. Аз съм личност и без мъж до себе си. И ще продължавам да бъда такава, без значение дали този факт ще се промени или не.

 

Признавам си, че има моменти, в които искам да съм слаба и да има на чие рамо да се подпра и да поплача. Признавам си също така, че понякога независимостта ми идва в повече. Но това няма да ме накара да се хвърля на врата на първия срещнат, само за да декларирам пред света, че вече се вписвам в рамката на обществено допустимото поведение. Или за да успокоя роднините.

 

Имам ясна представа какво точно очаквам от бъдещето си. Имам ясна представа и какво точно искам от себе си. Смятам, че до момента се справям добре. Ако някой ден Човекът се появи, няма да го изгоня от живота си, само защото не се вписва в графика ми. Но не изпитвам необходимост да имам сериозна връзка. И това, скъпи мои любознателни приятели, не ме прави по-малко пълноценна като човек.

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. locke - Браво!
18.06.2007 10:49
Създаването на семейство не е най-важната цел в живота на една жена, камо ли пък да бъде самоцел. А пък ако някой от моя пол вземе да ти се обяснява, че трябва да се омъжиш, за да народиш деца и това е заветна божествена задача на всяка жена, аз го питам:
'Дали да се омъжиш е неоходимо условие?'
Защото откровено на база личен опит мога да твърдя, че понякога варианта 'съпруг off' е по-добрият!
цитирай
2. pripadnal - Не се шашкай
18.06.2007 10:50
Кво те ебе кви ти ги говорят другите. Просто си карай кефа и всичко ще си дойде на мястото. А мъжете-те сами ще дойдат, без да се натягаш. Винаги така става.
цитирай
3. veras - pripadnal
18.06.2007 10:56
Това ми е идеята:) Не ги търся толкова усилено тия мъже, че да съм се тръшнала, че ги няма. Дразни ме фактът, че има и хора, които ме оценяват по това дали съм с мъж или без.
цитирай
4. candysays - Много правилно разсъждаваш, Верче :)
18.06.2007 11:17
(не че съм инстанция аз, де, но споделям какво мисля по въпроса ;)
Щом не се чувстваш зле сама, разбира се, че не бива да бързаш за да се впишеш в "общоприетите рамки". То си е до човек. Едни намират човека за себе си по-рано, други- по-късно... Живота е сложно нещо, ние- също. Аз например съм човек, който изпитва нужда да бъде с някого, да си има опора (винаги съм изпитвала), и не че не мога да се справям сама (а и ми се е налагало), но просто не се чувствам добре сама... Тежко понасям самотата. Дори и да имам много приятели. И съответно имам вече 3-годишна прекрасна връзка, скоро ще заживеем заедно с моето момче, и така...
Въпроса е че човек може да се развива (стига да го иска) и със и без сериозна връзка и човек до себе си. Въпрос на избор, късмет, стечение на обстоятелствата...
Впрочем, сигурна съм, че ще срещнеш човека :) И вече ще си постигнала доста и сама :))

Поздрави :*
цитирай
5. veras - candysays
18.06.2007 11:31
Мерси:)
цитирай
6. dadide - .
18.06.2007 13:06
Ние сами си "градим" рамките и дали се вписваме в рамките на другите или в т.н. общоприети, не е от жизненоважно значение. Най-важно е да се усещаме удовлетворени в собствените си рамки, които не са статични :)
цитирай
7. nait - Не се влияй
18.06.2007 14:23
от това, което ти казват хората. Слушай сърцето си и остави нещата да се развиват от самосебе си. Ти ще усетиш от какво и кога се нуждаеш. Естествено, че ако беше родена преди 150 години отдавна да са те отписали като безнадеждна стара мома, но светът се развива:)) Все пак, ако мислиш един ден за деца (за мен това е призвание за жената) е хубаво да е по-рано по физиологични причини. Имам син на година и осем месеца и ми е доста трудничко, освен всичко:)))) Така че - от теб зависи
цитирай
8. veras - nait
18.06.2007 14:27
Всяко нещо с времето си.
И се опитвам да не плащам данък Обществено мнение:)
цитирай
9. nait - Значи си 100% on:))))
18.06.2007 14:44
Значи си 100% on:))))
цитирай
10. veras - nait
18.06.2007 14:45
:)))
цитирай
11. darkanion - :)
18.06.2007 15:39
щом ясно осъзнаваш какво искаш... И коя си.. И вярваш в това каква ще си.. А не ти трябва семейство за момента, мисля, че няма нужда да правиш каквото и да било по въпроса с намирането на "половинка", (а тя явно е и запълнена)...
Наистина - и и аз мн се нервя, когато другите ми казват какво да правя.. Сякаш не знам.
А още по-зле е, когато другите ми кажат да направя нещо, а аз вече съм решил кога да го правя. Тогава още малко ще реша, че няма да го направя, нарочно, да млъкнат за следващия път.
Това е защото не обичам съветите - ненужните, без да съм ги поискал. Ако искам от някой някакъв съвет - да заповяда..
цитирай
12. veras - darkanion
18.06.2007 15:44
За момента не си и търся половинка, но някой ден може и това да се случи...
Преди това искам да намеря своето място в света:)
цитирай
13. ady - За всяко нещо има време
18.06.2007 15:56
:)
цитирай
14. monnio - хе,
18.06.2007 18:35
това пък на мен ми звучи като оправдание. такова слушам при вяка наша среща с моя другарка, която полу на шега, полу на истина наричам - феминистка. колкото и да се мъчиш не можеш излъжеш биочасовника, а той ти нашепва нещо друго.
поздрави:)
цитирай
15. zoe - хихихи
18.06.2007 20:26
има и друга страна на нещата ...
Когато пък си намериш човека и свършиш невероятната глупост да кажеш на родителските тела, че това е ТОЙ (говоря за 1-во споменаване) се почва един разпит: Кой е? Откъде е? Кои са майка му, баща му, баба, леля ... родата до девето коляно и отвъд това ограничение :)? Те какво са постигнали в живота си? Колко изкарва? Как изглежда? Да не е някой негър/турчин/циганин (нищо лично въпросните групи - това са част от страховете на собствените ми родители)? Здрав ли е? Сакат ли е? Как изглежда? Колко е голям (във всеки смисъл!)? И т.н. .. И накрая, но не на последно място - Ама ти си малка още, къде си се разбързала, сега ти е момента да си поживееш, после работа, деца, ангажименти .. виж ни нас (аз съм причината да не са си изживяли младостта, защото съм се появила, не без тяхна помощ, в студентските им години, и то в 1-ви курс) ...

После идва момента на запознанството - ще пропусна тая част!
После 1-во излизане - майко мила, "хората ще ги е срам от вас"/"какво ще си помислят хората" (бел.авт., ако се целуваме пред вратата!!! ако се държим за ръце на площада!!! ако спим в 1 легло!!! вкъщи - стените не са прозрачни)

На 3-тата година (че и по-рано): "Айде няма ли да се жените вече? Какво чакатае още? Не се ли наживяхте? Така никога няма да си родите деца. Не е хубаво толкова време да се отлага бебето, че после няма да можеш да забременееш!" Последното е цитат от собствената ми баба!

Няма да продължавам.
Така че Верче, докато си без гадже се мъчат да те сватосат за някой - все много подходящи, добри момчета, като си с някой вече ти планират сватбата, а ако пък се сгодите +/- ожените, тичат да купуват бебешки дрешки ...
Това е положението :)
цитирай
16. nait - Това е животът - и ние ще станем та...
18.06.2007 20:39
Това е животът - и ние ще станем такива:))))))
цитирай
17. veras - monnio
18.06.2007 21:14
Не съм си помисляла дори да си лъжа биологичния часовник. Да кажем, че за момента не съм на вълна детеродни функции, поради редица причини, които не смятам да споделям:) Както казах - всяко нещо с времето си. Пък и не смятам, че ако една жена не е родила до 30, това слага край на света.
цитирай
18. veras - zoe:)))
18.06.2007 21:17
Добре дошла в блога ми и не се притеснявай да ме навестяваш по-честичко:)))
цитирай
19. breathe - Поздравления за поредния прекр...
19.06.2007 07:15
Поздравления за поредния прекрасен постинг, Верче! :))) С появата на този текст, животът за пореден път ми доказа, че с оптимизъм и вята в бъдещето се живее най-добре! Има хора, които като се затръшкат... Ох, станах на двайсе и... остарявам, трябва да се омъжа, трябва да родя първо дете, трябва да родя трето дете... Ох... К'ви са тия глупости, човек трябва да си живее живота така, както на него му харесва, а не както е редно според родата, Буш и вселенския патриарх.
цитирай
20. simone - Поздравления за хубавия постинг...
19.06.2007 10:30
Не се сърди,но съм сигурна че има моменти,в които ти става "студено",ако мога така да се изразя,и имаш нужда да почувстваш топлината на друго човешко същество до себе си и искаш да за загубиш в нечия прегръдка...що се отнася до брака-определено вече е една отмираща институция,но рано или късно ще усетиш нуждата на патрньор до себе си,не можеш вечно да се бориш с вселенската неправда сама,знам го от личен опит-аз страшно много държа на независимостта си и съм доказала на себе си и да другите,че мога да се оправям сама,нещо което разбирам е валидно и за теб(затова харесах постинга ти :)),но има моменти когато малко подкрепа не е излишна. Отново,поздравления за хубавата статия,чудесно е да видиш,че младите жени не са отчаяни и обезверени(нещо,което ме е сполетяло напоследък,затова се презаредих с малко оптимизъм от теб-благодаря!).
цитирай
21. veras - simone
19.06.2007 10:33
Аз дори си признах в поста, че има моменти, в които искам да има на кой да се опра. Не мисля да прекарвам живота си сама. Но и не искам да ме оценяват по семейния ми статус:)
цитирай
22. donichka - :-)
20.06.2007 13:49
Милата, роднините имат такива включвания! Но, по писането ти личи, че не го приемаш твърде навътре. Лошото идва, когато приятелите ти станат "семейни" и "обсадата" става от две страни! ;-)

Kакто каза nait: "Слушай сърцето си и остави нещата да се развиват от самосебе си."
цитирай
23. depressed - о, не се притеснявай
20.06.2007 14:28
годинките отрезвяват по чуден начин.
няколко живи примера са пред очите ми :)
цитирай
24. veras - donichka
20.06.2007 14:40
Хихихихи:)
Преди ниаколко седмици бях на една прекрасна сватба, където единичните бройки се брояхме на пръсти:)
цитирай
25. donichka - :-)))
20.06.2007 15:59
Обаче от кой "отбор" се веселяха повече?
цитирай
26. veras - donichka
20.06.2007 16:52
А, с това проблем нямаше, тъй като се познаваме от много отдавна и сме си на един акъл:) Това половинките не могат да го променят и да искат:)
цитирай
27. jvx - Сватбар
20.06.2007 16:58
Аз напълно подкрепям роднините:) И на мен ми се ходи на сватба, после и на кръщене, после чичко Жу да дундурка чедата Верски:) Та и с роднините е така. Като няма нищо ново - сватба им се иска. Сега ако ти кажа Вер, айде на сватба няма ли и ти да се изкефиш - ядини, пиини, шафири и шафирки:)
Моят съвет е да гледаш с добро око на тези подмятания, защото хората доброто ти мислят(пък и своето).
Пък ако ти е писнало тотално, следващия път отговори че ша са жениш за някой от Централната африканска република..."-Ама сериозно...много го обичам и ша са местим да живеем при майка му"...току виж спрели с подмятанията
цитирай
28. donichka - Veras
21.06.2007 09:15
Знам знам!

Шегичка само! :-)))
цитирай
29. staff - Не ме бива много много в разсъжде...
21.06.2007 14:24
Не ме бива много много в разсъжденият, но според мен усещам една празнина в думите ти.Според мен ти изпитваш нужда от човек до теб, въпреки че, пишеш че се справяш добре и сама...преуспяла жена с висше образование в сфера която и е по специалността.Въпреки това не виждам какво му е хубавото да си на 26 и по празници като примерно какъвто е Коледа ти да не прекараш заедно със своето собствено семейство, а със родителите ти.Това няма нищо лошо разбира се, но си мисля че въпреки всичко все пак е различно.Аз съм едва на 20 - зелен и неопитен както се казва, но все пак имам някакво виждане, че сам човек се справя с някои от лошите моменти,които живота му поднася до като при други просто имаш нужда от любим човек/партньор в живота, който да е до теб и да те подкрепя каквито и решения да вземеш, в каквито и колкото и трудни моменти да се намираш, стига ти да знаеш само че имаш не само че има на кого да разчиташ, освен на приятелите и роднините си.Изпуснала си удобния момент, може би защото си жертвала си връзката си заради това което си сега,а именно заради успеха в кариерата.
А що се отнася до това да се доказваш на света - глупаво е ! Защо на всяка цена човек да трябва да се доказва?!Защо трябва да жертваме любовта си за това да се докажем на света?!

Моля да ме извиниш ако съм те засегнал с нещо.Не е нарочно просто изказвам мнение иии възхищавам се на силата ти.Аз не бих могъл да съм като теб.Разни хора разни идеали, нали така :)

Успех !
цитирай
30. veras - staff
21.06.2007 14:50
Не ме засягаш:)
Всеки човек има нужда от някой до себе си. Но, все пак, за момента наистина не изпитвам въпиюща необходимост да съществувам като допълнение на някой друг.
цитирай
31. donichka - Staff,
21.06.2007 16:02
Да попитам само нещичко във връзка с: Въпреки това не виждам какво му е хубавото да си на 26 и по празници като примерно какъвто е Коледа ти да не прекараш заедно със своето собствено семейство, а със родителите ти.". Та въпросчето ми е: Какво му е лощото на празници, особено на Коледа да си с родителите си?

Прекрасно е да имаш човек до теб и той да е правилният, но защо трябва да си самонасаждаме притеснение или неудобство (и си на 26), ако не можем да се похвалим къде сме били двамата и че невидиш ли "аз си бях с нашите"

26 е просто число, не диагноза! ;-)))
цитирай
32. veras - donichka
21.06.2007 16:14
Ей как хубаво го каза:)
цитирай
33. staff - donichka :)
21.06.2007 17:48
Виж сега аз казах че няма нищо лошо да прекараме коледа със родителите си!Явно не си прочела постами обстойно :),но си мисля че да прекараш този свят ден със свое собствено семейство е нещо специално поне за мен е така иии както писах в предния ми пост РАЗНИ ХОРА РАЗНИ ИДЕАЛИ е казал Алеко :) това е :) погрешно си ме разбрала :) пак повтарям не съм казал че е лошо :)
цитирай
34. thehobbit - Хехе
22.06.2007 11:34
... сладък постинг. Не, 26 не е драма, в никакъв случай. Даже малко преждевременни ми се виждат тези мисли... Моята жена се омъжи на 25, но нямаше такива намерения поради възрастта, напротив - просто удари джакпота на тази възраст:)))). Аз пък го ударих на 31:')
цитирай
35. veras - thehobbit
22.06.2007 11:38
Тъпото е, че ако една жена не си хване мъж, я кръщават 'стара мома'. А ако един мъж е свободен електорон - тогава е атрактивен ерген:)))
цитирай
36. zoe - Еееей, ама вие го обърнахте на не...
22.06.2007 15:07
Еееей, ама вие го обърнахте на невероятна дискусия тоя въпрос - голяма работа...
цитирай
37. veras - zoe
22.06.2007 15:20
Споко, Zoe:)
Виж какъв купон настана:) Дори и Жу се включи:)
цитирай
38. donichka - Staff,
25.06.2007 16:11
прочетох го, вникнах, даже видях на колко години си.
:-)))

И аз съм идеалистка, романтичка и т.н. и т.н., но прозрях някои неща, всеки сам трябва да стигне до тях! ;-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив