Искам да си призная нещо. Аз съм отвратителен клиент. Искам като седна някъде с приятели, сервитьорката да не е намръщена и да не си изкарва лошото настроение върху мен. Да не ми се налага да я чакам до следващата Коледа. Също така, ако е възможно, да не ми обърка поръчката. Освен това, като клиент, държа като отида в магазин, продавач-консултантите да ми обърнат поне малко внимание, за да мога да си купя това, което ми трябва. С две думи – ужасна съм.

 

Вчера ми се наложи да отида до Офис 1, за да се снабдя с малко цветна хартия. Нищо особено. Близо до нас има техен магазин и реших да се отбия оттам на път към дома. Мисията изглеждаше повече от елементарна. Но дали?

 

Влезнах си най-културно в магазина и започнах да се щурам в опит да открия нужните ми цветни листчета. Съвсем скоро осъзнах, че няма да се справя сама и се заоглеждах за малко помощ. Кратката инспекция показа двама младежи, облечени в униформени тениски. Единият се беше заел с нелеката задача да ламинира две страници от вестник, така че насочих вниманието си към другия. Той, като истински професионалист, се бе заприказвал със свой приятел и разглеждаха съсредоточено един фотоапарат.

 

След няколко мои опита да привлека вниманието му, най-накрая реши да ми отдели няколко секунди от ценното си време, като ме попита дали може да ми помогне с нещо. А, не се притеснявайте, аз просто обичам да си се мотам из магазините за канцеларски материали, нетърсеща и неискаща нищо. Казах му какво търся и младежът посочи с ръка къде мога да го намеря. Мерсиии. Оказа се, че въпросната хартия се намира точно зад щанда, на който другият младеж продължаваше с опитите си за ламиниране.

 

Самите цветни листове беха на около метър-два от мен. Услужливият продавач реши, че е изпълнил дълга си и продължи важния си оглед на фотоапарта. За  мое най-огромно щастие, все още се радвам на отлично зрение. Насочих орловия си поглед към рафтчетата пред мен и след малко вече си бях набелязала два цвята, които можеха да ми свършат работа. Остана ми само да намеря кой да ми ги даде, че да ги видя и отблизо. Което се оказа не чак толкова лесна задача.

 

След още малко усилия по привличане на вниманието, най-накрая се сдобих с желаните мостри. Един поглед ми бе напълно достатъчен за достигане до окончателното ми решение. Но... продавачът се оказа доста пъргав. Вече бе успял да се оттегли за пореден път при фотоапарата и другарчето си. Ох. Явно бях попаднала на ден, в който човекът е решил да бойкотира работата и да го дава малко по-лежерно. Или просто е решил да се види с приятел? А това, че е на работа, се оказава просто една маловажна подробност.

 

За следващите минути успях подробно да разуча структурата на листовете, нюансите им под различен ъгъл на светлината и технологията на ламиниране. Да. Другият юнак още се бореше с двете страници от вестник.

 

Точно когато си мислех, че чакането е част от фирмената политика на Офис 1, Той благоволи най-накрая да ме удостои с присъствието си. Почувствах се почти специална. Възползвайки се от неочакваната благодат, дори успях да му кажа колко листа искам, преди да зачезне отново. И това не е всичко! Успях и да платя!

 

Като излизах от магазинчето си мислех, че наистина съм специална. Как иначе бих мога да си обясня факта, че нещо, което по принцип би ми отнело не повече от пет минути, се проточи около петнадесет. При положение, че бяхме само аз, дамата, която ламинираше и една друга, която си купи три маркера. Представям си, ако имаше повечко народ какво щеше да се случи. Но открих и нещо положително в цялата ситуация – успях да се постопля  малко, преди отново да поема към дома J.

идиоти.
Не говори с тях..:)

няма

Аз тази сутрин чаках 20 минути в една аптека за подсладител, а пред мен имаше само една жена. Кошмар!

ти ме биеш по точки:)

днешната младеж въобще не е като едновремешната.

може ли такова отношение, бе другари от офис 1?

другарко, земи другия път една мазна баничка и докато си похапваш на топло в магазина, мое да си разгледаш всички видове хартийки :))

може ли и едно айрянче с баничката?

Нееее, теб поне са те обслужили. Когато аптекарката реши, че е сгрешила сметката, не издържах и си тръгнах. В следващата аптека поне нямаше хора.

е имало вариант за следваща аптека, а покрай нас няма откъде другаде да си взема джиджани листове:)

така че вариантът ми беше или чакам до последно, или оставам без хартия

Ми така е, на който му трябват джиджани листове, ще трае;)

с траене доникъде не се стига:)

Ба, доникъде. Нали все пак си си купила листовете?
Па са те и стоплили хората!

така че не стана с траене:)

около половин час, двама пред мен, единият не знаеше дали да му сложат сметката по някаква клиентска там група, или да я плати кеш. Сумата беше около 10 лева. Най-накрая реши, че ще е добре да му я сложат в клиентската сметка. Девойката на касата се шашна. Извика си помощничка, която според мен само обърка нещата. Този, който беше преди мен, и след колебаещият се излъскан бизнесмен, нямащ 10 лева в джоба, пък взе да си смучи зъбите и да подсмърча. Обожавам тези звуци! Най-накрая реших, че и парче балатум (имам такива на тавана) може да бъде подложка. Пожелах приятна работа на всички, даже и на онзи, със запушения нос и запушените дупки по зъбите. После не знам какво стана, тръгнах си. Май бизнесмена е излезнал да проси, а смучещия го е прередил. Ба ли го?

лелее, така като те слушам (чета де), аз май съм нацелила магазин с мнооогооо добро обслужване:)

Накалях си обувките (повече от обикновеното), събрах трима консултанти, за да ми покажат украинските столове за офис (наричат ги посетителски, щото са корави и евтини), върнах три заради непоправими дефекти (стърчащи кончета под седалката, видими само ако си наврял посетителя под стола), олющена боя на единия крак, различен цвят (видим само за мен) на свързващите болтове. На касата посочих три несъществуващи номера на клиентски сметки, накрая платих в брой, но добавих около двеста жълти стотинки. На излизане почти без да искам ожулих алуминиевата дограма на вратата. Хвърлих касовата бележка до кошчето-пепелник. Изобщо, бях като архангел Михаил. А след това нарочно минавам близо до вратата на магазина, защото тя е автоматична и се отваря при регистрирано движение. Даже се специализирах в прескачането на преградите, сложени май специално за мен...

там най-редовно се губят 15-20 мин. поне. Дано някой от отговорните глави там прочете постинга и помисли по темата..

това ми хареса:)
гърч до дупка, само така!

мисля, че и да четат, и да не четат, ефектът пак ще е никакъв

но поне на мен ми олекна като се размрънках:)

по тоя важен въпрос, ама не ща, че ще изпадна в състояние на афект)))
на какви съсели и скумрии съм попадала, не е истина :))

е сподели де, знаеш ли колко добре се чувства човек след мрънкане ;)

вдигна едно скандалче? ;) Американците казват: If you don't blow your horn, who will ;)

поздрави:

ми щото съм малко хремава и говоренето ми се получава леко трудно

но пък си имам блог, в който мога да си рева на воля:)

поздрави

и мнооого позитивна!)) но хубаво, ето един случай: Влизам в някакво магазинче за платове и разглеждам, а някаква мазна пача ми вика: Ще взимаш ли нещо, или само ще гледаш, и без това ми направи стъпки по пода! (пода беше мазен като нея, и мокър)..Малиии...Не знам дали да ти разказвам повече, сещай се къде я заврях тая...И други случки имам, изобщо - пълно е
с безобразни простаци и простачки, не знам как ги избират такива добитъци, които явно нямат данни да общуват с хора.
Но в интерес на истината има и много готини, културни, възпитани, ненатрапчиви професионалисти от обслужващият персонал, и си имам приказка с тях. И разбира се, имам си любими магазини, не само заради стоката, ами и заради якият персонал, който винаги ще те посрещне с усмивка, и можеш да обмениш два-три лафа;)

браво на теб:)

аз не казвам, че няма и читави екземпляри, но май в офис 1 са се събрали само 'най-талантливите', щото така като гледам май не съм единствената, дето се оплаква от тях

така си е
определено си има места, с пословично лошо обслужване :)

п.п. има наблизо до нас един офис1, хартията и без това ми е на привършване...като отида да си купя тези дни, ще споделя впечатления, ако не забравя;:)

Перфектни са.

но навсякъде е май така. А иначе, забелязвам, че ходя редовно в заведения и магазини, където сервитьорките и продавачките са любезни - печелят ме.

ру - ще чакам доклада с нетърпение:)

вио - браво, мисля, че съвсем спокойно може да се кандидатираш за клиент на годината:)))

сладурани - мен са ме учили, че личните продажби са едно от най-силните оръжия в бизнеса, но явно в офис 1 не са на това мнение:)

поздрави

а в офис 2 по-различно ли е ?:))

както и в офис 3 и офис 4
само не пробвай офис 95, че много се сбъгясва ;)

се какво?:)

демек има много бъгове, демек грешки:)
така става, като се опитвам да се правя на умна...

а демек е сиреч:)ок

видя ли, че си си го знел:)

който използват всички лекета?:)
аз съм на системата мак(с)фън щото съм пън:)

важното е система да има

като чета какви си ги вършила най-културно и спокойно, май май изобщо не си "отвратителен клиент" :)) и освен това - ако ти се смяташ за "отвратителен клиент", тогава един Бог знае аз самият как трябва да се самоопределя :)))
Боже опази Офис уан, ако ми се наложи да загубя петнайсет минути за няколко цветни листчета :))

малко съм настинала и не ми се заяждаше:)

има още какво да се желае, но обикновено гледам да си отстоявам правата на клиент:)

а в офис уан мисля вече да ходя само при крайна необходимост:)

никаква "крайна необходимост" - отиваш си най-спокойно, и - просто трябва да си малко по-шумна и активна; бързо, рязко, кратко и ясно трябва да ти се чува гласа, иначе всеки от подобните на тези "фирмени продукти" от ново поколение с удоволствие ще ти се качи на главата;

а аз понякога ги съжалявам, честно казано; матрицата, която подобен тип фирми им слага върху работната култура е ужасяваща, думи нямам;

слушам и изпълнявам:)

а едно малко доуточнение - не мисля, че това тяхното има нещо общо с работна култура. за да има такава е необходимо и да се върши някаква работа. а когато продавачът е по-заинтересован от тава да си говори с приятел, а не да обърне внимание на клиентите... за какво изобщо говорим

много общо има с работната култура, но трябва да мине много време покрай нас, докато въпросите със силната заинтересованост се развият.

мен лично много ме дразни принципът: аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат

дразни, разбира се, но сигурен приоритет ти е да си свършиш онова, заради което ти се налага да опираш до такива; тежък ни е социализмът, така е, но това вече е една съвсем друга тема

подозирам че в офис1 явно ги избират само по външност, т.е. да хващат окото. Тук от който ставаше нещо , се махнаха, а пудрите дето останаха ,те гледат с влажен поглед и пърхат насреща ти.

но пък най-лошото е, че вечно си търсим външни виновници само и само да не си признаем, че чисто и просто народът (разбирай работещите) го мързи

ми те тия двамцата и за това не ставаха:)

политиката явно на офис 1 е да закупуват с най-долно качество канцеларски материали а да ги продават на висока цена и доколкото съм запознат едва ли кадърен човек би кандидатствал за работа там поради излючително мизерното заплащане а само рекламите и са като оня виц с парата и свирката абе отврат аз още преди 8 години съм го казал това не са магазини за българия или са ?

напълно и съм съгласна с Вас.
От няколко години съм им клиентка и се налага
все да споря нещо с тях ,като се започне поръчката на секции за кантората ,та се стигне до формата на бюрото /което ми излезе златно /.
След големи спорове успях да си поръчам едно бюро ,което после стана едва ли не хит в магазина а после къде къде по интересни бюра се появиха.Обаче винаги ,когато приемаха от немай къде поръчката ми или чаках да ми дойде реда за поредните визитки се чувствах толкова СПЕЦИАЛНА ,колкото и Вие.

На улица Иван Вазов 13 се намира книжарница Слънчоглед специализирана за художници и там е пълно с джиджани листове и всякакви други интересни нещица посочват ти това което търсиш и се ровиш донасита, ако пък си по-специална ще те обслужат и те.Готини са

на мен ми трябваха за далеч по-прозаични цели, при това това офисни:)

но пък мога да се възползвам от магазинчето за една друга идея:)

Това са едни тъпи цветни листи, каква му е философията ?! Отиваш на касата и казваш искам еди си какъв цвят листи, размер еди си какъв и готово. Ама не, трябвало консултации, пък трябвало и да се видят мостри. На листи, на едни цветни лист ?! Прегледа ли и всичките за дефекти? Гаранция поиска ли ?

ще отидеш на касата и ще поискаш каквото ти трябва, ако там има на кой да говориш

и да, исках 'мостри', защото от два метра разстояние не съм съвсем убедена, че това, което виждам е това, което ми трябва

и гаранция поисках, и днк анализ на продавача и снимка на последната му приятелка, за момент се изкуших да му взема и телефона, ма какво щеше да прави после човека без телефон, та се отказах

А добре си се сетила. . . Жалко, че не си се сетила да намериш първия костюмиран служител и да му кажеш онова простичко изречение от 51 коментар. И съм сигурен, че цялата история не е била чак толкова драматична, както я разказваш. Ти да не си журналистка случайно ? Те имат този навик да изопачават нещата.
( Това съм аз - анонимен 51 )

не съм журналистка, но благодаря за комплимента

обикновено като влезна в магазин, последното нещо, което правя, е да търся униформени служители, за всичко, което ми трябва питам клиентите (тук се предполага, че трябва да има ирония, но може би не ми се получава съвсем)

то в поста си пише, че се обърнах към униформен служител, ама то кой да чете...

анонимния 51 излиза ,че продавач-консултантите, с които повечето вериги мажазини са препълнени, са абсолютно излишни.Господин клиентът е ДЛЪЖЕН да отиде с конкретна представа за конкретно искане и да го постави сбито и конкретно на касиера, който да му го подаде, маркира и вземе парите.Я, колко елементарно звучи и колко хора са напът да останат безработни...

Veras, дано да има повече клиенти като тебе.

Крайно време е да искаме срещу парите си да получаваме качествени стоки и компетентно обслужване.

че вече българинът има европейска потребителска култура;)))

че вече е време да пиша друг пост