Прочетен: 15686 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2008 14:25
Много се чудих как точно да го захвана този пост. Все пак става дума за родния ми град. Чуденето ми се изразяваше в това дали да наблегна на фактите или да се отдам на сантименталности.
Вчера, докато преглеждах снимките, ме обзе една лека меланхолия. Защото, колкото и да ме изкарва от равновесие на моменти, Крумовград си има много специално място в сърцето ми. Малък е, скучен е до безобразност, страда от всички странични ефекти на малките градове, но си го обичам. Въоръжена с всички тези емоции, реших просто да го покажа такъв, какъвто го виждам аз. Разходката се осъществява благодарение на снимките на Кирил Капустин и сайта www.imagesfrombulgaria.com.
Крумовград се намира в Източните Родопи, на около 50на километра югоизточно от Кърджали. Населението по списък е 8 761[i] души. Само за града и то по официални дани. Мога да ви разкажа и малко от историята му, но това са само факти. А фактите могат лесно да се открият след кратка консултация с чичко Google. Сега ще говоря със снимки.
Ще започна разходката от извън града. Това е гледката, която ще видите, ако се качите на един от хълмовете.
Малък, но наш J.
Като всеки уважаващ себе си град, Крумовград си има център. Дълго време, въпросният беше доста пренебрегван, но това се промени. Сега дори има и закачлива европейска нотка.
И цветя.
Има си дори и пейки, които пролетно време се окупират от майки с деца и настава един малък хаос J.
А това е местната лична мома Севдалинка. Вече никой не си спомня кой и защо я е кръстил така.
Друга местна забележителност е паметникът на хан Крум. Е, владетелят малко е седнал на врата на коня, но...
Такаааа. Разходихме се из центъра. Време е да ви покажа и останалата част от Крумовград.
Не сме безбожници. Църквата Св. Иван Рилски.
За баланс – джамията.
Тази снимка я слагам от абсолютна сантименталност. На заден план се вижда църквата. А зад дърветата е скрит блокът, в който прекарах първите десетина години от живота си. Вижда се и кафето, в което обичам да ходя, когато се прибера. И градинката, точно зад пилоните, около която си играехме като малки. Абе, спомени...
Идва ред на стадиона. Не бих казала, че е в най-доброто си състояние, но поне го има.
Младежкият дом. Не знам сега как се води, но аз си го знам така. Там се учих да играя тенис на маса. И да свиря на пиано. Последното така и не ми се отдаде съвсем и го зарязах скоропостижно.
Детската градина. Тук за първи път си спомням да съм проявила характер. Отказах да си изям супата, защото имаше гаден вид. Другарката ме наказа, въпреки че изобщо не й се искаше да се стига до там. А аз споменах ли, че бях изключително злоядо дете?
Горичката. Дърветата около Крумовград са били масово изсичани и за да се спре ерозията, Горското стопанство се е заело с изкуствено залесяване. Поради тази причина, част от горичките ни са някак странно подредени като войници, чакащи заповед.
За сметка на това, в околността си имаме страхотни долинки.
Но.... да се върнем в градчето. Паркът.
Все още си имаме и музей.
Още малко паметници.
Капитан Петко Войвода.
Паметникът на незнайния войн.
Имаме си и река, която също носи името на хана – Крумовица.
А в един от тези блокове се подвизава и нашият апартамент.
Така виждам аз Крумовград. С повече спомени, отколкото факти. С емоция, благодарение на която не обръщам внимание на олющените сгради, на дребните сплетни и на някои други, не чак толкова дребни, проблеми.
Посвещавам този пост на всички крумовградчани, които не се срамуват да кажат, че са родени в град, ‘в който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи’.
[i] Данните са взети от http://grao.bg/tna/tab02.txt
понякога наистина ми липсва тоя гад:)
14.02.2008 14:36
нещо тия дни ме гони носталгията, при това без логична причина. сигурно е заради времето:)
хм, отдавна не сме ходили на кино...
точно гад, а не град имах предвид;)
14.03.2008 11:34
27.05.2008 10:43
05.07.2008 01:56
03.08.2008 13:03
02.09.2008 14:26
05.09.2008 08:07
12.09.2008 01:27
16.09.2008 02:43
НАДЯ
06.11.2008 17:11
наистина е пълна скука,но когато си живял известно време там-макар и по принуда се насаждат доста хубави спомени въпреки зелените дрехи......даже сега ми се насълзиха очите докато пиша тези редове
-ЕВАЛА за темата - радвам се,че Кошукавак не е изтрит още от картата на тъпата БГ
09.11.2008 16:50
07.03.2009 13:58
08.04.2009 21:08
I az sam ot tozi ,4yden grad!Pomnq kak zaftqxa lulqzite ,pomnq aromata na laleta,zumbuli i rozi!Prez mai beshe edna simfoniq ot krasota-balove,mladeshki smqx ,lubov!Edin maiski den se vlubix iskreno v edno mom4e ot grada ni.moi prekrasen grad ,oshte raztyptqvash sarzeto mi!!!obi4am te!
24.05.2009 13:54
05.09.2009 16:59
16.01.2010 13:52
ИСКРЕНИ КОМПЛИМЕНТИ за авторката! Кратко, експресивно, емоционално.
П.С: Предстои ми пътуване по работа. Вече знам, че ще съчетая полезно и приятно..:)
14.03.2010 06:45
27.10.2010 15:11
До този момент не съм имал възможност да го посетя (гранична зона и т.н.)
Този материал ме върна в детството. За добро (или лошо) Градът е много променен. И все пак там е моето детство,моите сънища,моята обич.
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН МОЙ РОДЕН ГРАД!!!
07.12.2010 23:39
20.01.2011 15:38
ponqkoga idvashe kogato izlizah da svirq na kitara pred bloka :P