Преди всичко - честит Петък на всички. Не знам за вас, но на мен тази седмица ми се стори поне като два месеца.

Вчера реших да се подготвя за предстоящия уикенд и да се снабдя с нещо жизнено необходимо. А именно - 2GB карта за домашния любимец (фотоапарат, не котка). Плановете са уикендът да обикалям из дебрите родопски и нуждата от повече памет за апаратчето е повече от належаща.

Въоръжена с желанието за 2GB се отправих към най-близкия Техномаркет в околията. Сега ще ми кажете, че е безсмислено да ходя до Техномаркет само за една карта. Да де, ама освен картата исках да се сдобия и със сешоар, че моят, горкият, сдаде багажа и вече не може да изпълнява служебните си задължения.

И така - позиционирах се в Техномаркет и веднага се насочих към мястото с фотоапаратите и респективно, с картите за тях. Застанах културно до щанда и се заоглеждах за някой, който можеше да ми помогне в търсенето. Оглеждах се. Повъртях се. Почаках. Тцъ. Няма никой. Е, добре де, няма проблем първо да си харесам сешоар. Картата може и след това.

Подобна ситуация. Аз пред няколко сешоара седя и се дзверя в опит да открия перфектната комбинация от цена, характеристики и качество, а покрай мен липса на помощен персонал. Здраве да е.

Зачетох се в етикетчетата, направих опит да поразсъждавам и си харесах един, който видимо отговаряше на всичките ми изисквания (които се ограничаваха от това да е сравнително компактен, да е силен и да изглежда добре). И настъпи моментът, в който реших, че той трябва да е мой. Тук вече се наложи да се докопам до някой от персонала. На три метра от мен забелязах една девойка в униформа на Техномаркет, която усърдно се занимаваше с изрязване на някакви картинки, докато аз се потях в опита си да направя правилния избор.

- Извинете, може ли за момент?
- Да, разбира се, кажете. (не мога да отрека, че беше изключително любезна)
- Може ли да видя този сешоар?
- Да, изчакайте за момент.
.........
- Останала е само мострата.
- И?
- Ама това е последната бройка?
- Работи ли?
- Да.
- А има ли гаранция?
- Да.
- Тогава мога ли да го видя?

Видях го. Зададох и няколко въпроса. Не получих отговори, но май вече без значение. Взех го. И се отправих отново на лов за карта.

Този път бях забелязана на втората минута и един услужлив младеж се приближи към мен. Последва нов особено интелигентен разговор, в който обясних какво точно искам и че не съм особено запозната с подробностите. Предложи ми карта и реших да видя дали апаратчето ми ще я хареса.

- Колко мегапиксела е?
- 8.2
- А, ето, разпозна я. Имате около 450 снимки. А ако го сложите на по-ниска резолюция, ще станат и повече.
- Не, благодаря. Защо ми е да си вземам апарат с 8.2 мегапиксела, ако ще снимам на 3?
- Хм, то май на компютър няма особено голяма разлика между 3 и 8.

Даааа, а един мармот завива шоколадът в станиол. Ако още някой се опита да ми обясни, че няма разлика между 3 и 8 мегапиксела, казвам ви, ще се развикам.

Отправих се към касата, където ме очакваше ново предизвикателство. Работеше само едната каса. Пред мен имаше дама с обща сметка от 16.18 лв. И искаше фактура. А процесът на писане на фактура се оказа доста трудоемък. Ок. Лошо няма. Трябва да се внимава все пак. Не е полезно да се обърка нещо в една фактура. Обаче, когато колежката (в почивка) от съседната каса реши да обяснява, че отива до еди-къде-си и попита нашата работеща девойка какво иска (като казвам попита, имам предвид подробен разговор на тази тема), вече ми дойде малко в повечко.

Петнадесет минути избиране на сешоар. Десет за картата. И още десетина на касата. Общо - повече от половин час. За една карта и един сешоар. При липсата на добра вентилация в магазина, този половин час ми се стори особено дълъг.

Лошото е, че това не ми се случва за първи път. При това магазинът обикновено е един и същ. Веднъж дори ми се случи половината магазин да съпреживяваме драмата на една девойка в униформа, която си изплака очите, докато говореше по телефона. Още по-лошото е, че ще продължа да пазарувам от въпросния. Поради простата причина, че ми е най-близо и че има много неща на едно място. Затова, искрено се надявам, да вземат да си оправят обслужването. Защото аз съм упорит човек, но не всички са като мен. А липсата на обслужване на подобно място е един от най-сигурните начини да си изгониш клиентелата.

Сега се моли да не ти се наложи да правиш рекламация на сешоара или картата, защото тогава става наистина страшно.

и аз така се надявам :)

SONY DSC H7 ли е въпросният апарат?

samsung s85

чудна машинка :)

samsung, малко съм предубеден :(

може, но машинката е много добра. особено за класа, който е и за цената... няма грешка.

Предубеждавай се... Sony SUCKS! Т.е. много шум за нищо... (фотографски израз) :-P

Виждала ли си погледът на коза, гледаща фотограф? Снощи го видях - същия като на служителите в Техномаркет... Дълбок и празен :))))

сега като се замисля... долавям известна прилика...

добре, че като ходих да си купувам апарата, знаех точно какво искам. имам си един приятел фотоидиот, дето ми помогна в избора. та, ако бях останала на консултантите в техномаркет, май още щях да си ходя брзфотоапаратна :)

Не... щеше да си ходиш фотоинвалидна :-D
Хубави приятели си имаш. Трябва да ме запознаеш с него, че и мен ме влече фотографията... ;-)

много хубаво! ще си паснете значи ;)

Хм... То пасването повече съответства на болтове и гайки, дупета и гащи, врати и панти... Но щом казваш. Иначе да. Фотографите са особена порода зверове и се надушват отдалеч :)

ще му кажа!