Не знам дали сте обърнали внимание, ама навън е студ. Кучешки. Направо не е за хора. Сутринта на една спирка видях две бели мечки да се бият за едно родопско одеало. Не останах да видя края на епичната битка, защото носът ми беше тръгнал да се отчупва от лицето ми. А той си ми трябва. Аз, за разлика от Майкъл Джексън, си държа на него.

Винаги съм се чудила на Съдбата защо е решила да ме позиционира в умерените географски ширини. Аз съм топлолюбиво същество. Вярно, че и през зимата ходя доста леко облечена, но това в защото съм доста сбъркана на тема температури. И може би защото рядко ми се случва, но наистина мразя да ми е студено. А аз за малко неща мога да кажа, че ги мразя. Изброявам ги поименно: лед (слагам го на първо място, че е по-тематичен), копър, магданоз и чесън. Като видя лед и се паникьосвам като магаре на мост. Не могат да ме помръднат. Ни напред, ни назад. Положението е направо страшно. Но пък само как талантливо чистя копър от запечени картофи с кашкавал... Направо съм виртуоз.

Та чудейки се защо съм родена на Балканския полуостров вместо на Хавай, си мечтая колко прекрасно би било да няма зима. Няма да ми се налага да се навличам като ескимос или като пътешественик на арктическа експедиция. Хем ще спестя от зимно облекло, хем ще имам повече място в гардероба. Летните дрехи определено заемат много по-малко пространство.

Освен това, ако няма зима, то няма да има как тя да ни изненадва всяка година. Тогава ще ни изненадват само разни дъждове. Няма да има съчетания от волната програма на състезатели по фигурно пързаляне. Няма да се чудя дали ще са изчистили стълбите на подлеза (в събота по време на Голямото снеговалене се чувствах така все едно изкачвам Хималаите без алпинистка екипировка). Много спортни ми се получават днес сравненията...

Когато ме налегне студ, изпадам в нещо като летаргия. Мислите ми (доколкото изобщо имам такива) започват да се влачат със скоростта на охлюв с ревматизъм. Тъгъдък-тъгъдък и се шмугнат у храстите. Между другото се оказа, че не знам как се пише "тъгъдък". Но това не е следствие на студа, а на собственото ми незнание. Затова нещата се получават леко разпокъсани. И хаотични. И не много свързани. Сега само се надявам зимата тази година да приключи по-бързо от миналата, че ме е страх да си помисля какво може да ми се случи при по-продължителен студ. Сега, ако ме извините, мисля да отида и да прегърна радиатора.

бях "на Варна", както се казва и ми е топличко...
:))

не бях и тук си е студ :)

и аз често гушкам моя :))

Ох, това са Хавай не е само твое желание! Всяка зима проклинам късмета си, че съм се родила тук! Има хора, които ОБИЧАТ зимата и за тях би било екстра да живеят тук, но за мен си е цял кошмар, при това всяка година! И все си обещавам, че един ден като забогатя зимите си ще си ги прекарвам на юг. Ама както върви, няма да е скоро :-( или със сигурност няма да е тази зима.
И аз отивам да ги прегърна радиатора. Желая ти усмихнат ден!

Аз пък днес цял ден нямам прозорци у дома. Слава богу, че и мен ме няма у дома :)

Това с леда ми напомня студентските години, когато служих за подпорка на една-две колежки зимно време. Та веднъж с една такава колежка се прибираме в общежитието, а то е на един баир (в Габрово студентите са позиционирани все по баирите), а целият терен е като стъкло. Качваме баира и тя ми вика: "А, тука на равното мога и сама" и се пусна от мен. Както се пусна и БУФ по дупе :)
Друга една пък не се пусна, когато слизахме по една доста стръмна улица и по едно време като се запързаля надолу, пищи и се пързаля, ама се хванала за мен, та и аз къде препускам, къде се пързалям след нея. Нейсе, спряхме се по едно време, даже не паднахме :)))

Като каза падане, та се сетих: Една зима преди три години бачках в Лозенец, близо до архотектурния. Пътят дотам може да се опише само с една дума - надолу. А е един лед - ужас направо. Успях някак си да стигна без никакви произшествия до офиса. А отред - павенца. Върху тях - лед. Аз пристъпвам бавно като японска гейша. Аха да се шмугна във входа на сухо и виждам как пристига любимия ми търговски представител. Тръгнах аз да му се радвам и се размахах като мелница. Следващото, което помня е ка се пльоснах по д на паветата. После цял ден седях на една страна :)

хора, които са против глобалното затопляне.
Представяш ли си?
:)

да им се неначудиш :)))

И аз съм от тях. Ама като живея в апартамент с изложение изток-юг-запад през лятото няма къде да се завра от жега. Кадафи е виновен!

и финансовата криза!