Снимах облаци. Отново. Слезнах от трамвая не на моята спирка и просто вървях. И снимах. Снимането на облаци е едно от нещата, които наистина ме успокояват. Има нещо в тях. Може би защото никога не можеш да видиш два еднакви. Почти като онази приказка за реката. 

Мислълта ми тече леко объркано, но се свиква. Аз поне съм си свикнала. Така съм откакто се помня. Може би и отпреди това.

Облаците и снимането. Обичам да гледам как последните лъчи на слънцето се опитват да си проправят път сред малките капчици кондензиран въздух и го оцветяват във всееъзможни цветове. Или пък да гледам как сред безкрайното и бездънно синьо се носи малко бяло петно, което изчезва след броени минути. Или да вдигна поглед и да потъна в мекотата, която е надвиснала над главите ни като огромна купчина захарен памук. Както казах - обичам облаците. А когато тази ми обсесия се комбинира с почти маниакалното ми желание да снимам, резултатът е малка облачна колекция. А тава са попълненията от последните две-три седмици:















Сменям гледната точка:







Малко сладникаво се получи, но съм уморена. А когато съм уморена, се разкисвам и започвам да говоря глупости.

И аз имам подобна колекция с облаци, цветенца и тем подобни, които снимах преди 4-5 години :Р
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6716400

:):):):):)

Другарко, Вие сте си объркАли професията:)

така като гледам какво се случва последно време, май наистина е трябвало да стана нещо друго - например, селският идиот :)

тези над-облачните снимки са по-пухкави и на мен лично ми харесват много повече - дано скоро да ти се случи да полетиш и до по-далече , че да се нагледаш на още по-красиви гледки ;-)

до ;-)

Страхотни са снимките, аз също съм фен на clouds!
Eddie