Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2009 18:09 - Разговор на възрастни
Автор: wapa Категория: Тя и той   
Прочетен: 2368 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 24.07.2009 18:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Къде се раждат малките истини?
Сред цветя и рози или бодливи тръни?

-Здравей, любов!-гласът му трепти в телефонната слушалка.
Дори не знам как да го наричам. Някога преди десетина години-знаех. Тогава беше тръпката ми, началото, любовта..
-Здравей!
-Какво ново, прибра ли се?-пита ме, а аз се усмихвам. Интересно, мислех, че просто сме случили седмицата на страстта и след това изстриваме телефоните си, губим следите си и спираме участието си във филма "Сблъсъка на Световете"...
-Прибрах се, да. Вече съм далече..-сега вече се разсмивам. Не искам да знае, че тялото ми копнее за неговото, а вечер затворила очи виждам неговите..
-Радваш ли се, че си далече?-пита иронично, но се надява отговора да е отрицателен.
-Не!Аз, всъщност-не знам. Мисля, че не трябва да се срещаме. Обърквам живота си, а не мога да си го позволя..
-Липсваш ми. Много.-казва той, и за секунда настъпва тишина.
-Трябваше да прекарам повече време с теб.-сигурен е в думите си.
Боли ме да чувам това.
-Не, недей. Не казвай нищо.-опитвам се да избягам от откровенията и най-накрая да открия себе си.
-Не съжалявам за нищо. Ако имах още един шанс, пак щях да ти се обадя онази нощ за да дойдеш в заведението.-започва да се смее дяволито и вече знам, какво точно си спомня..
Странно нещо е съдбата. Реши ли да кръстоса пътя ти с някого-непременно ще го стори.
Живея в огромен град, а видиш ли въпросната нощ(пет минути преди той да се обади), с компанията се бяхме запътили в същото заведение. Както се вика-съвпадение на 100%..
Сега започвам да се смея Аз. Само като се сетя, че и да не исках щяхме да кръстосаме шпаги..
-И аз не съжалявам! За нищо. Е, може би само затова, че се налага да лъжем, но...Съдба.-казвам и ми се иска да променим темата.
Започнах да водя този разговор с ясното съзнание, че това трябва да приключи. Че малкото ни приключение, трябва да бъде оставено в кутията със спомени,а ние просто да замълчим.
-Знам, че ме обичаш!Не можеш да излъжеш сърцето си.
-Мога да излъжа теб обаче, нали? Но защо да го правя. Хубаво ми е. А това безспорно се превръща в проблем. Не искам да идваш в главата ми, да разтуптяваш сърцето ми, да крада минутите с теб от другата, да лъжа себе си, че ще престана.-казах му всичко на един дъх. Такава съм..С истината на уста. Красива, грозна-това е то.
Преди десет години, редях грозните истини. Не исках да го виждам вече, прогоних го,а той ме молеше. Просто спрях да го обичам. На момента...нямам обяснение.
И аз тези ни срещи-нямам. Хей, така от нищото. Съдбата ни събра. За да се изгаври може би.
-Ти си моето момиче, знаеш ли?-пита ме и продължава преди да отговоря:
-Исках да те направя щастлива, да не те пускам никога от мен...но ти си с друг, а аз съм с друга.
-Знаеш ли, щастието е различно за всички.
Много се наранявахме преди да пораснем. Грешахме, а не признавахме. Правихме се на по силни отколкото сме в действителност..Това ни провали..-вярвам си, защото идва от сърцето.
-Но сега сме други. Знаеш ли, любов, хората се разделят и на по 50 години. За да започнат нов живот, да намерят любовта..-той спира да говори, а в главата ми напира картина на семейна идилия..с него. Безумно е и непростимо..
-Аз не съм твоя приятел, но те обичам. Знаеш, че съм различен и никога няма да бъда като него!
-И аз не съм жена ти..ха,ха. И няма да ти стана.
Разсмя се, не ми вярва явно:
-Не бързай, любов! Не казвай никога, не се знае.
..Искам разговора да остане дотук. Да не си обещаваме нищо, да не се търсим.
Не става, знам, че скоро ще се срещнем. Ще обърнем света и този на хората около нас. Колко е трудно да се бориш с Любовта, да прогонваш Страстта, да бягаш от желанията си..
Дали ще имам сили да го направя?
-Обичкам те, пази се!-казва той и ми праща поредната телефонна целувка..



Гласувай:
6



Следващ постинг

1. анонимен - strahotno..eh lubov, lubov
24.07.2009 20:02
strahotno..eh lubov, lubov
цитирай
2. wapa - анонимен,
24.07.2009 23:10
далечно, опияняващо...изпепеляващо-това е то.
цитирай
3. анонимен - prava si mili4ka. . . no az obi4am po ...
25.07.2009 08:17
prava si mili4ka...no az obi4am po spokoinata lubov...vubov koqto da mi dava sigurnost v realnosttta...ina4e ..daaaaa tova kato hudojestvena izmislica mi dopada mnogo...
цитирай
4. wapa - анонимен,
25.07.2009 13:37
и аз обичам спокойната любов, но тази е другата-не е художествена измислица, а нещо преживяно наскоро...всъщност, човек никога не знае кога ще кривне от пътя...а защо ли? когато сърцето говори, разума мълчи!
цитирай
5. анонимен - vij mili4ka. . az 4esto sam pisala ...
25.07.2009 13:48
vij mili4ka..az 4esto sam pisala tuk..4e kogato obi4am ..go pravq sas sarce i razum...pri men ne vaji tova..kogato sarceto govori, razuma mal4i... dostat4no opit sam natrupala s majete... za da se doverqvam samo na sarceto....prosto az sam si takav 4ovek.... pri teb qvno e razli4no
цитирай
6. wapa - не може
25.07.2009 14:22
да се обясни :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: wapa
Категория: Тя и той
Прочетен: 20320
Постинги: 4
Коментари: 8
Гласове: 185
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол