Как да седна да пиша за Концерта? Опитах се да разкажа на познатите си какво е усещането да си бил на стадиона в петък вечерта, но все не успявам. Не намирам думи. Каквото и да кажа, както и да се опитам да обясня чувството на масов екстаз, все не ми се получава и започвам да заеквам и да пелтеча.

50 000 души. Една цел - да видят и чуят Metallica. Дали това не изчерпва всичко? Веднага си удрям един шамар зад врата и си се карам на себе си. Не. Не изчерпва всичко. Защото в петък, Metallica показаха защо са велики.

Чета коментари за лошата организация. Може. Аз не видях подобно нещо. Или ако съм видяла, съм го изтрила от съзнанието си. Помня как идеята, че си там, за да видиш и чуеш Тях, заличи всякакви социални ограничения, които сами си налагаме, докато живеем живота си, изпълнен със срокове и задачки. Всички там бяхме приятели и се шегувахме заедно. Заедно очаквахме началото. Заедно крещяхме, изпаднали в екстаз. Заедно изпадахме в душевен оргазъм. Смешно е на фона на подобна емоция да се коментира колко били дълги опашките за бира. Ами дълги ще са. Народът е жаден. И мога да кажа, че на опашката, където аз чаках, момчетата, дето наливаха, бяха възможно най-бързи. Но това отново са подробности.

Друго е важно. Важното е, че за два часа бяхме попаднали в една паралелна вселена, където не съществуваше нищо друго освен Metallica. Всяка песен беше изживяване. Можех само да усещам музиката. Един младеж, който беше до нас, разказа, че това е третият концерт на Metallica, на който присъства. И че сега Джеймс и компания се раздават повече отвсякога. Повярвах му. Без дори да се замисля.

Под някоя от многобройните статии прочетох коментар на една мацка, че били подбрали относително добри песни. Моля? Относително добри песни? В петък вечерта чух изпълнения, за които дори не съм и мечтала да видя на живо. Creeping Death. Перфектното начало. One. Велика. Sad But True. Без коментар. Fuel. Кръвта ти кипи, докато усещаш ритъма във вените си и топлината на огромните огньове върху лицето си. Master of Puppets. Obey your Master. Master. Master. И това от 50 000 гърла. Ръцете, вдигнати високо горе. Fade To Black. Уникална. Размазващо добра. Wherever I May Roam. Останах без дъх. Nothing Else Matters. Без дразнещото американско зззз на Джеймс. Красота и много енергия. Enter Sandman. Моят личен фаворит. Финалът... Seek and Destroy. Дочакана. И това не са всички. Говори ми, че били относително добре подбрани.

След всяка песен си казвах, че сега вече мога да умра спокойно. Докато не чуех акордите на следващата.

Не може да се опише. Няма как. Исках още. И още. И още. Не ме интересуваше нищо друго освен настоящия момент. Тук и сега. Metallica. Огромният екран. Звукът, който ме обгръщаше. Емоцията, която ме заливаше. Няма снимки, които да покажат какво беше. Нито клипче. Нищо.

В петък написахме една страница от историята. Вече ще деля всичко на преди и след концерта на Metallica. И нищо друго няма значение.

Аз дори не споменах Металика в моя блог, очаквайки хиляди като твоя да покрият норматива. Предпочетох да пиша за обичайната звезда.....

то и аз мислех да не пиша, ама пусто не се стърпях :)

... да напиша коментар към постинга ти, но няколко пъти изтривах това, което започвах. Нямам какво да добавя, просто... Цялата вечер беше нереална!

да го делиш на "преди" и "след" металика... то бива запалени фенове, ама чак толкоз.
и аз ги харесвам, но имам и много по-важни неща и събития в живота си.
мисля, че живееш доста бедно, ако някакъв си концерт ти е най-значимото събитие в живота. пътувай повече, срещай се с нови и интересни хора, спортувай, учи, работи...
айде със здраве.

За позитивното мислене, за чувствителността, същностното усещене на нещата около теб!!!

retsboc - абсолютно :)

stone - животът ми си е достатъчно интересен. хайде без лични нападки, а? малко е дребнаво.

zharko - благодаря, да ти се връща :)

И аз като някой по-горе тръгнах да пиша коментар, пък после го изтрих и се отказах и въпреки това пак се връщам...Радвам ти се много за преживяното и за това, че си се изкефила максимално! Не съм била на концерта, но благодарение на теб и други споделящи мога да се прехвърля там по някакъв начин! :) Не съм върл фен на Металика като цяло, но на Seek and destroy да, а и на други техни песни също! Та какво исках да кажа...просто поздрави! :))

беше невероятно :) заслужаваше си всяка една минута :)

Да, концерта беше много добър..въпреки, че пловдивската версия повече ми хареса. А Джеймс е позагубил гласа си...но след толкова поркане и при положение, че спряха с това в началото на 90те, няма нищо за чудене. Аз съм израстнала с тях още когато бяха тийнеджъри и се деряха безмилостно:)

аз не мога да правя паралели между двата концерта, поради простата причина, че не бях на този в пловдив. а колкото до гласа на джеймс... абе, чудесно си се справи човекът :)

И си го написала чудесно.
Аз не можах така. опитвах няколко пъти. но това не е важно.
Важното е, че бяхме ТАМ!
И че ТЕ бяха с нас!
А това за "Относително добри песни..."ме уби.
Аз пък чух едни дето си говореха да си тръгнат мялко по-рано, че да си хванели такси!!!
Всякакви ги имаше. Но това не е важно.
Важното е, че бяхме там и нищо друго няма ама абсолютно никакво значение!!!

ан9,
аз пък мисля, че в последно време гласът му си е оукей.
Ама и това няма абсолютно никакво значение.

и покрай нас имаше такива, които се изнесоха по-рано, дори още преди enter sandman. те загубиха. беше велико :)

Сина ми е на 10 години. АЗ му купих билет, АЗ му открих Металика, ТОЙ също беше на стадиона, и въпреки , че е на 10, каза, че това ще го помни винаги. Въпреки, че е малък обожава Металика и Рамщайн. И нямаше думи да опише на приятелите си какво е преживял.

на малкия юнак :)

на който трия вече втори коментар.

обръщам се към него: колкото и да пишеш глупости, аз все ще ги трия. докато най-накрая не решиш да напишеш нещо аргументирано.

ти си интилигентен софянец, нали?
Вероятно от Обеля, Дружбъ или Младос...
Или от "идиалния центар"...
Диваци.
:)

не се коси, анонимният отиде в историята :)

след 5 часа MANOWAR и 2 часа METALLICA, хич не се кося.
Забавлявам се.
;)

ти водиш с manowar, няма как да те догоня :)

но пък се забавлявам да трия анонимни коментари :)))

И аз бях там!!! Каквото и да напиша ще е бледо да изрази емоциите ми.

Просто... Благодаря! :)

Metallica - Богове

какво ще кажеш за това, че на металика са били 50 000, а на цялото турне на пайнерките няма дса се съберат толкова! дали пък най-накрая не е дошъл краят на простотията?

Хайде сега да не се обиждаме и на МладоС.
Хах. Представям си как си разделям живота...
Преди и след да отида на работа.
Преди и след тренировка.
Преди и след екскурзията през уикенда.
И най-култовото Преди и след да отида на лекции.
Хаххахахаха..размазвам се.

т'ва беше за един нещастен анонимен, който беше скоропостижно изтрит.
Аз самият живея в Дружба, така че споко:))
Long Live Rock 'n Roll!!!

няма да ми омръзне да те трия, повярвай ми

инти - пак заповядай :)

ан 22 - да, да и пак да!

alexooo - искрено се надявам :)

ledzeppelin - има един анонимен, дето се опитва да цапа наоколо, за него бяха репликите. а относно разделянето на преди и след в коментара на стоун - там съм почти без думи :)

Ние ги имахме в Прага преди три години и това не беше нищо отлично въпреки че ги харесвам.

да, бяха много добри :)

Освен unforgiven и nothing else matters.... Били тук още преди месец, но този път ги не видих.

тук пропуснаха unforgiven, но и така беше велико.