Светът ми май наистина се е обърнал с главата надолу. Изглежда съм пропуснала доста голяма част от еволюцията или просто не съм й обърнала внимание. 

 

Цял живот съм живяла с мисълта, че на жените се пада честта и удоволствието да бъдем по-слабия пол. Казвам го в добрия смисъл на думата. Далеч съм от идеята, че жената трябва да е създание, което не може да оцелява само. Напротив. От малка се справям самостоятелно и така като гледам още мърдам. Не боли. Дори ми харесва. Като си отрежеш всички предпазни въжета, осъзнаваш, че скокът в бездната е всъщност полет към свободата.

 

Отнесох се отново. Слабостта. На жените. Привилегията да можем да плачем без да изглеждаме като неудачници. Простено ни е. Все пак сме жени. Предимството да имаме на разположение силния пол, на чието рамо винаги можем да склоним глава и да бъдем слаби. Защото, без значение колко сме самостоятелни и независими, колко добре се справяме с личния и служебния си живот, имаме нужда, поне за малко, да бъдем слаби.

 

Май генерализирам, което не трябваше да се случва. Затова се поправям. Това са си мои мисли и усещания. Не искам да натрапвам моята гледна точка на всички останали. И така, вече поправено – независимо, че се чувствам добре в кожата си на човек, който се справя достатъчно добре в живота си като самостоятелна единица, понякога имам нужда да бъда слаба. Да не ми се налага да водя всичките си битки сама. Да знам, че има някой, на който да разчитам.

 

Кога точно нещата се обърнаха? Кога стана така, че вместо мен да ме утешават, аз съм тази, която утешава? Кога Светът реши, че съм достатъчно силна, че да понеса и чуждите товари? Ок, няма проблем. Всеки си има моментите, в които се чувства зле и има нужда от приятел и утеха. От малко повече вяра в себе си и някой, който да му държи ръката. Да му каже, че всичко ще се нареди по някакъв начин.

 

Обаче... В последно време се оказах заобиколена от мъже, които са твърде чувствителни. И раними. И имат нужда от подкрепа. Постоянно. Уморих се. Уморих се да бъда силната, а мъжете да са слаби. До болка се уморих да съм кошчето за душевни отпадъци. И преди някой да се е засегнал персонално – явлението е масово. Уморих се да утешавам, да се грижа за нечие его, да бъда засипвана с доказателства, че животът е гаден. Да, такъв е. И все пак е за предпочитане пред алтернативата.

 

Може да е епидемия някаква. И да се отразява само на мъжката част на населението. Изразява се в силна чувствителност и системна слабост. Лечение? Не съм открила все още. Надявам се да се случи бързо, защото запасите ми са силно изчерпани.  А вече има паднали жертви. Малко на брой, но държах на тях.

 

ПП За моя най-огромна радост, все още има и незаразени, които са в златната среда. Ако не бяха те, и мен нямаше да ме има. 

ППП Това е последният ми мрънкащ пост, че вече и сама не се понасям.

 

Споко,

Не си мрънкаща. Само отразяваш реалността. Но тя засяга еднакво мъжете и жените. По собствената ни природа да сме по-отворени за мъките човешки се явяваме и в любимата роля на "кошчето":)) Но ти се радвай, че приятелите-мъже поне са си отворили устата си да говорят. Щото го има и другият вариант: всичко тая в себе си, за да изглеждам "силен" и... накрая рухват (психически и физически).

и затова оставят тази роля на мен?

Да отразяваш или да съчувстваш? :) Щото и двете са важни:)) За всеобщото оцеляване:))))))))))))

цитирам: 'Щото го има и другият вариант: всичко тая в себе си, за да изглеждам "силен" и... накрая рухват (психически и физически). '

Този вариант.

датата 25.07.2008 нещо говори ли ти?

Life it seems, will fade away
Drifting further every day
Getting lost within myself
Nothing matters no one else

страхотна песен, а на живо... уау!

лечението - да се научат да бъдат мъже, а не да хленчат!
на нас да не ни е лесно, но борим се ...и с тях!!!

Имам чувството , че аз съм го писала.
Писна ми да подлагам рамо , точно когато аз имам нужда да плача.
Вчера трябваше да утеша голямата си любов заради несподеленото му влюбване , това не е човешко.
Поздрави за "мрънкащия" пост , на мен ми хареса много :)

cornflower - както е казал поетът: борбата, както казват е епична :)

felisia - мерси, но ще гледам да няма повече такива мрънкотевици, че са си подтискащи :)

Еей, голямо мрънкане, ей!

нали? започвам да се превръщам в кахърна блогърка ;)

Хленченето и лутането са май само загуба на време и енергия...По-добре е да се помисли за някакво решение - а такова винаги има.

Мъжете стават все по-женствени. Ужас.

ketbaloo - тенденцията хич не ми харесва :)

ан13 - съгласих се на момента. за сега съм намерила перфектното разрешение - разтоварвам багажа, докато си останат само моите си простотии.

калеко алеко - мчи ужас си е, как да не е

i4kata - не се лигавете, поне за малко бъдете мъже :)

и така става, само предупреждавайте предварително :)

vera - и правилно:) те мрънкащите винаги си имат решение, но ако може другата страна да го вземе, че на някакъв етап да се оправдят удобно:))..викат му прехвърляне на отговорност:]

Еей, не спря това мрънкане, ей!

http://www.youtube.com/watch?v=9hMrY8jysdg

това не е мрънкане :)

pravo si e momi4eto i az ot dosta vreme nabludavam su6oto y taka nare4eniqt "silen pol"....tazi izmu4ena kriva nikak ne mi dopada. purvo - neharmoni4na e ....i vtoro - netipi4na.Osobenno,otkakto i na men mi se sly4i su6oto...kato pri teb.

направо ви умолявам: пишете на кирилица.

momi4etata ....jenite....stanahme tolkova samostoqtelni opravni samojivi samodostatu4ni i agresivni 4e e normalno tova izkrivqvane da se poqvi.
dano stane 4ydo i tezi koito kazva6 4e bili "nezarazeni" ako pravilno sum te razbrala mili4ka...promenqt sustoqnieto si ot - iz4ezva6 vid kum ne6o dale4 po- obnabejdava6o,istinsko i harmoni4no:)))

оооооо, прощавай за латиницата...няма да се повтори :))))

:)

Верас уаооо , поздравления за ясното и сбито изложение на проблема. Да такъв наистина се забелязва. Но това е нещо нормално с оглед световните условия които са го породили и развиват в момента. Въпросът е многобуквен или многодумен тъй като е доста сложен. За съжеление няма достатъчно упорити търсачи на истините , само ни бива в повдигане на един или друг въпрос но не и в отсяване на многото и най различни мнения по него както и в правенето на обединителни обобщаващи поясняващи знакови модели.

явно освен всичко и затъпявам прогресивно, щото нищо не ти разбрах

добре дошла в групата. Не знам дали ще те успокои факта- сигурно не- но трудно ще ти се случи да можеш да си "слаба". Поне моят опит така показва. Все има някой, който дърпам, тегля и му показвам...и аз понякога се изморявам. Но има и друг момент, че ако не го направиш - то те дразни. Аз вече го приех като нещо нормално- да съм по-силна от тези до мен и около мен. Понякога ти се иска да седнеш на тротоара и да кажеш "айде стига толкова, писна ми", ама не...после те гризе съвестта, че си имала възможност да го направиш, а не си :)
Поздрави за поста!

Аз гледам да не съм женствен, ама тва напоследък не е "фйешън". Но не мога да си се представя метросексуален - по-добре смърт

Моля не влизайте с душевните си буклуци в този дом. В противен случай: не звънете.

Silence

Хех и на нас ни се налага понякога да се опрем на някой и просто момичетата са по удачния вариант в повечето случаи. Като цяло и при момичетата и почти същото, защото на моменти и аз така се чувствам когато почнат да ми плачат на рамото. Но пък какво - света има нужда и от хора като нас, но и ние имаме нужда понякога да се опрем на някой. : )

Споделям напълно мнението ти. Считам, че това се дължи и на все повечето представители от "слабия пол", които поемат инициативата в живота и искат мъжете да плачат на рамото им, признавайки своето поражение. Нещата се допълват. Има ли търсене има и предлагане. Хайде със мир.

Ама наистина голямо мрънкане, хей!

мрън мрън мрън

:)))))

Точно сега се чувствам ужасно (подобно), не знам кой ме прати да ти чета мислите......Олекна ми, явно често се случва, само че аз не мога да го опиша!
Хейййййй, вече не мрънкаш нали???

не мрънкам вече... или поне не на глас :)

искам да мрънкам,да пищя,да хленча и някой да ме подкрепя,да е силен ,емпатиен, да е отговорен....и търпелив...