Имам си нова колежка в офиса. Симпатична девойка е. Дори се оказа, че двете с нея сме завършили едно и също училище. Е, с разлика от няколко години, но кой ти брои наборите... Освен, че си имам нова колежка, тези дни се занимавам и с особено интелектуалната дейност по сгъване на съобщения формат А4, прибирането им в пликове и привързване към тях на едно талонче с помощта на панделка. Ей, че изречение се получи! Чак аз се изгубих в него.

На фона на всички тези нови неща, от десетина дни преживявам тежка лична драма. Хич и не се шегувам. Най-голямата ми любов ме изостави точно, когато имах най-голяма нужда от него.

Обикновено избягвам да пиша за толкова лични неща, но този път реших да споделя. Идеята се въртеше в главата ми и придобиваше все по-реални измерения. Резултатът горе-долу беше такъв:

Влюбих се в него в мига, в който го видях. Погледнах го и знаех, че ще е мой. Докоснах го и усетих магията.

Следващите няколко месеца минаха неусетно. Където бях аз, там беше и той. Всички ми се чудеха защо го мъкна винаги с мен. Как да им обясня, че когато не е с мен, се чувствам незавършена. Не-цяла. Усещам как част от мен липсва.

Свикнах с присъствието му. Успокояваше ме дори и мисълта, че трябва само да протегна ръка и той ще е там.

И тогава, без ни най-малко да го очаквам, той ме изостави. Не знаех какво да направя. Единствената мисъл, която ме крепеше, бе: Не може да е истина! Това не се случва на мен!

Надявах се, че няма да е завинаги. Но само с надежди не се постига нищо. Затова потърсих специализирана помощ. Хората са професионалисти. Нямаше начин да не помогнат.

Една седмица по-късно отново сме заедно. Всичко е както преди. Гледам го и не мога да повярвам. Ето го пред мен. На една ръка разстояние. Моят фотоапарат.

Ама закъснях! Вече не съм актуална. Изпревариха ме с вече с историята за друга раздяла. Доста по-крайна от моята. И също толкова истинска.

Така е като не пиша, когато му е времето. Да ми е за урок. Сега отварям поредното пакетче с носни кърпички и се пресягам за капките за нос, но преди това натискам бутона Публикувай. Да не би пак да ме изпревари някой.

папараци.. днес е вечер на статиите за снимане :-)))

тази е за фотоапарата, не за снимането :)

а ти за какво друго го ползваш? (интересно ми е да разбера) :-))))))))))))

исках да кажа, че само постът е за него н(апаратът), а не за снимане или снимки :)

сега като сме отново заедно мисля да обърна по-подробно внимание на облаците, че нещо в последно време са особено симпатични :)

на фона на есенните цветове облаците са доста красиви. само че горе става все по-студено.. :-)))
в коя планина ще им обръщаш внимание този път? :-)))

само в градски условия :(

..да ходиш повече на планина? :Р

просто така се случва

няма как да се откажа от планината, особено, ако тя е родопа :)

защо точно от Родопите?

на първо място, защото съм си родопско чедо

на второ място, защото в родопите има една особена магия - там като че ли въздухът се диша по-леко. а след като веднъж си бил там, няма нищо по-естествено от това да искаш да се върнеш.

на трето място - защото това лято основно обикаляхме из родопските поляни и гори.

не можеш ли да ме уредиш с едно родопско одеяло - оригинално, на ниска цена (да не кажа без пари) :-D
а ако сравняваш въздуха в София с този в Родопите ясно е защо се диша по-леко :-))))

не само със софийския :)

всичките ни планини са красиви, но в родопите е различно - усеща се душата на планнината. колкото и глупаво да звучи казано по този начин.

..нещо не мога да го схвана - че то има сума ти красиви планини по света, само нашите ли са красиви?

просто съм обикаляла само нашите си планини и тях мога да коментирам. ако отида в алпите, карпатите, хималаите или в скалистите планини, сигурно и за тях ще си съставя мнение. но дотогава мога да говоря само за родните.

а към родопа съм силно субективна. по разбираеми причини.

родопска националистка :Р
ако ще ходиш към Алпите се обади.. много ми се иска да ида там

ама нали обясних, че не е национализъм :)

но този постинг ме разсмя много:-) Благодаря

ама нали да се намираме на приказка все пак :-)))

почти бях сигурна, че ще е я фотото, я мп3-то, или пък трамвая :)
ама можеше и по-нестряскащо за бедните ти близки същества дето не са те виждали от 2 месеца, ааааааааааааааааааааааа
ж.

жиииииии
дишааай
издишаааай
дишааай
издишааай
:-P

десетина прочитания, двайсетина мнения.. :D
лека вечер

и ми се скараха дори...

лека вечер

Пази си го. Щото без него е много зле. Моята стара голяма любов ме прецака този уикенд, точно когато най-много се нуждаех от нея.
Предателка! :(
Ще я сменям, твърдо съм решил.

пазя си го аз, ама той самичък реши да си се разваля...

важното е, че вече е ок :)