Замисляли ли сте се колко неща могат да се променят в живота Ви в резултат на решенията, които вземате всеки ден и над които, понякога, дори и не се замисляте?

 

На мен, очевидно, жегите ми се отразяват малко философски и ме карат да се замислям за Живота, Вселената и всичко останало. Не че има голяма полза от дълго премисляне на вече отдавна минали неща, но нали трябва време да минава J?

 

Всяка една моя стъпка, всяко действие, всеки един момент от живота ми (без значение дали е от тези, за които си спомням с усмивка или е от онези, които всячески се опитвам да забравя), всичко това е станало причина сега да стоя тук и да пиша този пост. И колкото и да ме тресе песимизма и не-вярата в щастливия край, няма как да не отрека, че животът ми се развива в добра посока.

 

Имам всичко необходимо за оцеляването ми – майка ми и сестра ми, заради които бих направила и невъзможното; приятели, на които наистина държа; работа, която ми позволява да дишам спокойно. И дори ми харесва J

 

Понякога се чудя какво щях да представлявам днес, ако не бях кандидатствала след седми клас в ГПЧЕ (превод – Гимназия с преподаване на чужди езици), ако бях избрала да уча в друг университет, ако бях избрала друга специалност, ако бях избрала други приятели, ако... Мога да продължа с условностите до утре и пак няма да ги свърша. Най-вероятно, ако бях тръгнала по някой алтернативен път, щях да съм на светлинни години от настоящето ми полжение. Може би щях да съм по-добре. А може би не съвсем.

 

Сега като че ли това няма особено голямо значение. Така или иначе животът върви само в една посока и тя е напред.

 

За пореден път се убеждавам, че това, което ни се случва е резултат от нашите собствени действия или бездействия, а не поради нечия друга воля. Не вярвам в предопледеността. Не искам да вярвам, че животът ми вече е предначертан и аз нямам възможността да го променя. Искам да вярвам в свободата на избора и в свободата на действие. Иска ми се да вярвам, и че аз самата управлявам съдбата си. Също така вярвам, че след като съм взела дадено решение, то е било правилното. И не съжалявам за нито един свой избор. Колкото и глупав да изглежда на пръв поглед. Че и на втори дори.

Ако в даден момент беше тръгнала по друг път, щеше да си в друг крачол на вселената :)

Не ще в другия крачол на вселената - не знам дали там щях да имам блог:)))

Право на избор
автор: Yova

това е правото ми на избор
да избирам между тебе и теб
две огледални половини
и една сянка падаща върху мен

убиват ме тепературните разлики
затова пренареждам пейзажа в душата си

от ляво са дребните камъни
подравнявам ги в моите стъпки
и те се подреждат в гладка пътека

от дясно са стръмни скали
изкачвам ги трудно
и се спирам горе за дълго
тогава съм птица
и имам криле от очакване
големи и призрачни като изгрев

откривам себе си в теб
преди да се върна по пътеката в ляво
от болката е останала
изсъхнала тревичка без корен

над мен е твоята сянка
упорито ме пазиш от слънцето
а някъде в мен все още е лято
Поздрави!

Малко е офф топик...

в предопределеността дотолкова, доколкото това е едно струпване и случване на събития по ред и начин предварително установен в съзнанието ни. мислите ни имат силата да предизвикват или прекратяват събития, дори без да сме направили какъвто и да е избор. поне не съзнателен. как си обяснявате това:
говоря с една девойка по телефона и се уговаряме да се видим след около два часа. през това време се намирам някъде към дондуков и пия кафе с приятел, а срещата ми е на славейков. решаваме да ставаме вече и си плащаме сметката. до срещата ми има около час и половина. излизаме вървим петдесетина метра и се усещам, че съм си забравил ръкавиците в кафето. връщам се, вземам си ги, отварям врата на заведението да излезна и отпред почти се сблъсквам с девойката, с която трябваше да се видя по късно. шанса подобно нещо да се случи във един милионен град е нищожно малък. ами ако не бях си забравил ръкавиците. или бяхме стояли с пет минути повече!? и все пак се случват такива неща и то доста често. не е ли това вид предопределение?

За това съм съгласна.

Важното е да не се чудиш много, когато пристъпваш напред и да го правиш с усмивка! :-)

Благодаря за съвета:)))

то не е съвет, по-скоро пожелание! ;-)))

Важното е да се усмихваме:)

аз съм твърдо за/зад каузата! :-)

Не на киселяците!!! :-))) Това с призив да се поправят бързо, принадлежащите към груповата мръщеливост! ;-)

аз мисля, че може и да има част, която е предопределена, но съвсем не цялата. може би има хора и места, където не отиваш случайно, но твоите действия зависят от теб..възможните решения винаги са повече от едно..
някъде бях чела едно сравнение по темата съдба и т.н., което казваше - че съдбата може да се представи като рамка на картина, а това какво ще има вътре в тази рамка определяш ти :)))
звучи ми хубаво и има смисъл,поне за мен..

Само си мислим, че направляваме съдбата си!
Правим много неща без да се замисляме, инстинктивно или интуитивно.
В много случаи обстоятелствата налагат извършването на действия, за които по-късно се замисляме.
Какъвто и избор да направиш, той е продиктуван от нещо или някой.
Може да не съм права, не споря.Просто излагам своята гледна точка.
Поздрави за поста :)

Не съм фен на идеята, че моята собствена съдба е предначертана от нещо, което не разбирам и нямам силата да я променя.
Хареса ми сравнението с картината и рамката, което borabora направи. Решенията за бъдещето си, вземаме ние, а не звездите, небето или някой друг.
Поне се надявам да е така:)

решенията за нашето бъдеще се вземат най-често от хората около нас, от близките и роднините, приятелите, обществото... Знаеш колко силно е влиянието на така нареченото обществено мнение и колко неща правим само и само за да сме в хармония с него. Ние само си мислим, че вземаме решенията и управляваме бъдещето си, докато изборът ни всъщност се ограничава до няколко варианта от които трябва задължително да изберем, за да не изскочим извън рамките на средата в която живеем.

Но все пак имаме избор - друг е въпросът дали ни харесва или не

Но когато правим избор, който не ни харесва, го правим, защото така се налага! Обстоятелствата го налагат! Значи.... не направляваме съдбата си, нали, а се движим по определени релси! :) :)

точно това се опитах и аз да кажа. точно това е думата - релси :)

Да де, ама какво се получава, ако решиш да излезнеш от релсите? Не е невъзможно...просто е по-трудно. Тогава вече ти сам определяш пътя си. Всичко останало е носене по течението.

но няма да споря:)
това което пиша е мойто философско виждане за живота, не го налагам :)))

Не ме разбирай погрешно - не искам да се заяждам. Просто се опитвам да обясня моето си разбиране на Живота, Вселената и всичко останало:)))

Поздрави,

аз съм с преднина от теб с около 20 години! :)))
За да си изградя философията за живота съм разсъждавала доста! Била съм и в твоята фаза на мислене. Сигурна съм, че след известно време ще преосмислиш сегашната си философия! :)))
И аз не се заяждам, просто ми е интересна темата и си давам мнението на човек, който доста е преживял, видял, патил, грешил и така до безкрай!
А 20 години по-вече жизнен опит не са малко, нали?

За сега се чувствам много комфортно в ролята на човек, който се опитва да си управлява сам живота. Вземам самостоятелно решенията, засягащи бъдещото ми откакто станах на 12 години. Опитвам се да взема предвид мненията на близките ми, но все пак, когато става дума за мен самата, решавам само и единствено аз. Дори и да не съм права, грешката си е изцяло моя. Както и малките победи и големите разочарования.
Може би след време няма да мисля по този начин, но за момента сама направлявам живота си. И не съжалявам:))

нищо, че си доста своенравна и мнителна, ще ти кажа, че имаш известно право, но не съвсем...
никой не направлява напълно живота си, независимо в какво вярва или не вярва. това е като в бизнеса - съдбата на фирмите не зависи само и изцяло то политиката която водят и решенията, които вземат. съществуват още куп фактори, които влияят на развитието или краха им: политически, демографски, социални и т.н. същото се случва и с живота ни - имаме свободата да вземаме решения само в едни ясно определени от обществото рамки, като на решенията ни могат да повлияят купчина външни фактори, които да променят посоката, която сме избрали...уж. това е, просто свободата и изборът са просто думи, абстрактни понятия, във които всеки влага различен смисъл в зависимост от нагласата си. точно за това ти казах, че имаш известно право :))

Само защото си ми симпатичени, въпреки че съм доста мнителна и своенравна, и аз ще се съглася отчасти с теб...:)))
Ако приемем, че разполагаме с вътрешна и външна среда, както учат дебелите икономически книги, аз се опитвам да влияя върху факторите от вътрешната среда. Върху другите и да искам, не мога да окажа значимо влияние.
Тук отново ще се възхитя на сравнението на borabora - картината с рамка. Аз просто се опитвам да нарисувам картината така, че да ми хареса.

но харесвам картините :) нека си представим нещо друго: да кажем че животът ти е като къща, която строиш - избираш си мястото, избираш си материалите, цветовете, покрива... изпипваш всичко до последния детайл и домът ти се превръща в едно прекрасно място за живеене.
после обаче идва буря и отнася покрива ти. ок, няма проблем, почваш да работиш, слагаш нови греди, нови керемиди и всичко е наред. не щеш ли обаче, тъкмо си завършил покрива и се появява трус от който на Рихтер би му настръхнала косата. всичко е изравнено със земята. и пак отначало...
ето това е съдбата - смесица от външни и вътрешни фактори(ти също го казваш). и дори да влияеш на вътрешните фактори това не означава, че влияеш на съдбата си. можеш да определяш посоката, но не можеш да предвидиш крайния изход, защото той не зависи само от теб. можеш само да вярваш във него и по-този начин да увеличиш шансовете си за успех :) всъщност има връзка между съдбата и вероятностите(или както още им казват "шанс" ;)

В името на спора, ще се съглася с теб:)))

а тъкмо зе да става интересно... ше вземеш да излезеш сговорчив човек и нема с кой да се ям после ;)

Аз? Сговорчива? Никога! Майка ми може да го потвърди от личен опит:)))

обаче след толкова бури и катаклизми, след толкова ремонтни работи и подобрения каква хубавкааа къщичка ще стане! ;-)))

Вера: шшшшшт, тихо бе, кво се издаваш - тва само ти си го знаеш... и майка ти. тук можеш да бъдеш всичко. дори и сговорчива ;))

Доничка: мда, къщурката ще бъде супер... кат я бронираме срещу бури, земетресения, наводнения, бомби... нема да има мърдане :))))

Не ще да съм сговорчива - така е скучно:))))

съгласявам са с теб тука - спора е акушер на истината :)))

Сега ти се съгласяваш бързо:)

и да ти върна жеста от вчера :)))
па и много зех да ти спамя из темата и нещо се отклонихме от замисъла ;))