След посещението на Рупите, настана време да се насочим и към същинската дестинация на нашето импровизирано пътуване. Въпреки жегата, не мислехме да се отказваме току-така.

Пътят се виеше пред колата, пазен грижливо от много дървета. Все едно си попаднал в някакво безвремие, където усещаш свободата почти физически.



Пред манастира ни посрещна широк паркинг, който не бе зает дори и на 1/3. Роженският манастир все още успява да се опази от комерсиалността, която битува в Рилския например. Не че там не е прекрасно. Напротив. Но твърде многото хора успяват да заличат усамотеността, която е присъща на манастирите. Винаги съм ги свързвала с покой и тишина. А не с тълпа от щуращи се хора, които снимат. И аз съм била сред тях, но все пак...

В самия манастир, снимането е забранено. Или поне така пише на табелката отпред. И все пак не правят забележка, нито те гонят, ако извадиш фотоапарат. И въпреки че ръцете направо ме сърбяха да извадя животното и да започна да се държа като японски турист, успях да се въздържа и направих само две снимки на вътрешната част на манастира.

Първото нещо, което се вижда, след като влезне човек през портите, е една чешма. Съвсем обикновена с железен чучур и едно канче, от което може да се пие вода. А може и направо от шепи. Което на мен ми се стори по-удачния вариант. Не че нещо, ама все пак... На дъното на чешмата блестят много монети, които посетителите са оставили там. Имаше и някои, които очевидно бяха прекарали доста време във водата. Монети всякакви - левчета, стотинки, евроцентове и други, които не успях съвсем да разпозная. Разпознаването на монети не ми е силната страна.

Пътеките са калдъръмени. Между камъните е поникнала трева. Навсякъде има цветя. При това много добре поддържани. Разхождах се и ме обзе абсолютно спокойствие. Няма хаос, няма стрес. Само красота и тишина, която отпуска.





Видях гнездо на лястовички, което беше сгушено под стрехата на манастира. Бе на не повече от два метра височина. Майката-лястовичка се щураше наоколо, а малките лястовичета се подаваха любопитно от гнездото в опит да видят колкото се може повече от света, който при тях се ограничаваше само със стрехата. Поне докато се научат да летят. След това небето ще им принадлежи.

Постояхме. Пихме вода. Помълчахме. Заредихме се с покой и си тръгнахме. На излизане от манастира не се стърпях и снимах градината.



С леко нежелание тръгнахме към паркинга. А гледката красива:







И в същото време малко самотна:



Следваща спирка - Мелник.

ПП Честит July morning на всички. И на тези, които са посрещнали раждането на слънцето на морския бряг или на някоя пейка. И на тези, които не са, но носят настроението на днешния ден вътре в себе си.

:)

честит и на теб дечко

благодаря :)

Кога ли ще отида и аз по тези южни и далечни места...?

Много хубаво писание!
Честит July morning и от мен :-)

България е като една човешка длан. Няма такова нещо като 'далечни места' :)

Добре дееее... сега пък и подробности! Човешка длан, ама голяма, на страшен юнак хайдутин :-P

ама важни. ;)

...and a road of my own!
;Р

и чудесни снимки:)

да не забравяме and the beautiful sun :)

има и още:)
уикендът беше страхотен :)))