Постинг
02.07.2008 10:21 -
До Рожен и назад 3
Автор: veras
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1445 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2008 11:36
Прочетен: 1445 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 02.07.2008 11:36
Оставихме Роженския манастир и поехме по обратния път към София. Все още беше сравнително рано - следобедът едва бе преполовил, та решихме да си направим една малка разходка из Мелник. Така и така сме там, а градчето определено заслужава внимание. Не само заради виното си или защото е най-малкият град в България.
Малък и кокетен, сгушен в полите на Пирин, тази събота Мелник се оказа по-оживен, отколкото очаквахме. Оказа се, че има някакво събитие, което събира ретро автомобили. Не разбрахме точно какъв е поводът, но за сметка на това се нагледахме на сладури на четири колела, с лепенки по тях и с много, ама много горди собственици. Движеха се с подчертано достойнство и с удоволствие попиваха погледите на сеирджиите.
Но да не забравяме и самия Мелник.
Днес не ми достигат думи, затова пускам основно снимки. Те и без това говорят достатъчно. Няма защо да ги развалям с коментари.
Разходихме се до един хотел, в който по принцип имало тигър и маймуни, но този път ги бяха скрили. Сигурно не им понася жегата. Не успях да видя зверовете, но видях едно конче. На него не му се занимаваш много с позиране за снимки, ама нали вече съм казвала, че съм тъпа и упорита...
Напуснахме Мелник и се отправихме към Сандански. Крайно време беше да помислими за стомасите си. Защото човек и добре да живее, все някога трябва и да яде. След като похапнахме доволно, отидохме да разгледаме и парка. Много красив. Невероятен. Браво на хората!
Има ли смисъл да казвам, че изобщо не ми се прибираше? След целия този ден, изпълнен с гледки, преживявания и приятни емоции... Не ми се искаше да свършва. Но всяко нещо си има край. Прибрахме се в София. Но пък останаха толкова спомени, че ще ми държи още дълго време.
Легнах си с мисълта за следващия ден. Очакваше ме разходка в друга посока. В друга планина. С друга компания.
Общото? Природа. Каквато може да се види само в България.
Малък и кокетен, сгушен в полите на Пирин, тази събота Мелник се оказа по-оживен, отколкото очаквахме. Оказа се, че има някакво събитие, което събира ретро автомобили. Не разбрахме точно какъв е поводът, но за сметка на това се нагледахме на сладури на четири колела, с лепенки по тях и с много, ама много горди собственици. Движеха се с подчертано достойнство и с удоволствие попиваха погледите на сеирджиите.
Но да не забравяме и самия Мелник.
Днес не ми достигат думи, затова пускам основно снимки. Те и без това говорят достатъчно. Няма защо да ги развалям с коментари.
Разходихме се до един хотел, в който по принцип имало тигър и маймуни, но този път ги бяха скрили. Сигурно не им понася жегата. Не успях да видя зверовете, но видях едно конче. На него не му се занимаваш много с позиране за снимки, ама нали вече съм казвала, че съм тъпа и упорита...
Напуснахме Мелник и се отправихме към Сандански. Крайно време беше да помислими за стомасите си. Защото човек и добре да живее, все някога трябва и да яде. След като похапнахме доволно, отидохме да разгледаме и парка. Много красив. Невероятен. Браво на хората!
Има ли смисъл да казвам, че изобщо не ми се прибираше? След целия този ден, изпълнен с гледки, преживявания и приятни емоции... Не ми се искаше да свършва. Но всяко нещо си има край. Прибрахме се в София. Но пък останаха толкова спомени, че ще ми държи още дълго време.
Легнах си с мисълта за следващия ден. Очакваше ме разходка в друга посока. В друга планина. С друга компания.
Общото? Природа. Каквато може да се види само в България.
Човечеството няма ход назад
До остров Самос и назад! ( Или невероят...
Обръщаш се назад и виждаш… че не си разб...
До остров Самос и назад! ( Или невероят...
Обръщаш се назад и виждаш… че не си разб...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.