Дълъг ден беше. Най-хубавото в него е, че свърши. Но пък времето беше чудесно. Ако не знаех, че е февруари, нямаше и да разбера. Като пекна онова ми ти сълнце... Пей, сърце! Направо си крещеше за разходка. Как да устои човек? Е, не успях и след като приключих с работния процес, отидох на кратка разходка.

Облаците бяха невероятно красиви. За съжаление, цветовете не се задържаха особено дълго, но все пак успях да уловя малка част от тях.









Не бях обръщала внимание, че на площад Славейков са сложили малко по-необикновено осветление.



Призрачните фигури на горната снимка се получиха напълно случайно. Фотоапартчето ми не се справя особено добре със снимане на движещи се обекти, а нямаше как да кажа на хората да спрат да се движат, че да ми се получи снимката. Обаче, като се замисля, така ми харесва повече.



За десерт си оставих днешния фаворит.



Освен лека вечер, искам да ви пожелая да поглеждате по-често нагоре към небето. Има неща, които не заслужават да бъдат пропуснати.

Наистина е така :)
Не искам да пропусна нищо, затова отивам да гледам. Спокойна нощ и на теб :) :) :)

някой беше казал : пътища много, небето е едно. Благодаря ти за розовите облаци...)))