Преди време, в коментарите под един пост се обяснявах като ученичка, че на опера не могат да ме замъкнат и с пистолет, опрян в главата. Да, ама не. Всъщност, така като се замисля, твърдението е все още почти вярно. Почти, защото вчера прекрачих прага на Операта. Но за юбилеен галаконцерт на примабалерината Красимира Колдамова.

Няма смисъл да обяснявам, че балетното изкуство не е сред силните ми страни. Дори е по-правилно да се каже, че не разбирам нищо. От обща култура съм чувала за Жизел и Лешникотрошачката, успявам да разпозная Лебедово езеро и Кармен, но дотам. Поради тази причина бях с леко смесени чувства преди снощния концерт. От една страна стоеше лекото ми притеснение, че балетът може да не ми допадне. От друга страна стоеше възхищението ми към Краси Колдамова. Една дама, която на 70 години продължава да излъчва същото достойнство, грация и финес като по времето, когато е танцувала (което, между другото, не е чак толкова отдавна). Изключително красива и лъчезарна. Просто невероятна.

Операта отвори врати точно в 18:30. Купихме си програми и се настанихме. Залата беше все още почти празна и се възползвах от момента да направя малко снимки.









Галаконцертът бе с участието на ученици на Краси Колдамова. От най-малките чочковци, които тепърва се учат да танцуват до утвърдени вече балетисти, които танцуват по световните сцени.

Тук е моментът да си призная, че ме хвана срам от себе си. Концертът започна с Жизел (II действие). Музика, декори, танцьори - всичко беше прекрасно. Само дето не разбирах какво точно се случва. Досетих се отчасти за сюжета, но мисля, че удоволствието щеше да е далеч по-голямо, ако си бях направила труда да попрочета предварително за какво иде реч.

След Жизел, последва танц на настоящите ученици на Краси Колдамова. Точно тук се появиха и малките чочковци, за които споменах по-горе. Заедно с по-големите ученици, показаха на какво са се научили върху Аве Мария (музика: Й. С. Бах - Ш. Гуно).

Програмата продължи с част от Лебедово езеро. След това се насладихме и на сцената на Умиращия лебед в невероятното изпълнение на Вяра Начева - примабалерина на Щатсбалет (Берлин). Повярвайте ми - останах без дъх! Не мисля, че имам думи, с които да опиша емоцията, която завладя цялата зала. Затова няма и да се опитвам.

Точно преди финала дойде време и за второто действие на Кармен. Отново си издърпах ушите мислено, че не съм се поразровила предварително за подробности.

А финалът... Кадри от балетния спектакъл Едит Пиаф. Хм. В този момент съжалих, че съм пропуснала възможността да го гледам не на запис, а там, на живо, в залата.

Тогава на сцената се появи и Тя - Красимира Колдамова. Причината всички да сме там. През цялото време наблюдаваше спектакъла от една от ложите. Но сега бе време да застане отново под светлината на прожекторите. Не да танцува, а да приема поздравления. Цветята, които получи, заеха половината сцена. Получи поздравления от почти всички институции, за които можете да се сетите. Включително и от министъра на вътрешните работи Михаил Миков (?), социалната министърка Емилия Масларова (??), която бе освиркана от публиката и кмета на София Бойко Борисов (???), чийто букет бе посрещнат с искрен смях и още по-искрено освиркване.

Поне според мен, един от най-големите подаръци направиха БАН, които й дадоха почетната титла академик.

А най-големият подарък бе любовта на всички, които бяхме там. В залата нямаше свободно място. Въпреки леко завишените цени на спектакъла. Знам, че звучи адски клиширано, но си беше така. Положителната емоция бе изписана на всяко едно лице. И на тези в публиката, и на тези, които танцуваха цялата вечер.

Затова искрено и официално заявявам: Снощи бях на балет и ми хареса! И защото ми хареса, няма да се спирам на нещата, които дразнеха. Не организационно, а в резултат на човешка несъобразителност и глупост. Хареса ми и искам да остана с това усещане.

призная пропуските. някой път ще ме заведеш, нали другарко? :)

нямаш никакви грижи :)

(сериозна съм)

и аз съм сериозна!

Haresa li ti remontiranata osnovno Opera?

Операта ми хареса как изглежда. Тъй като не съм ходила досега там, не мога да я сравня с това, което е било преди ремонта.

Много се радвам, че ти е харесало ;-)
А може би вече разбираш и защо аз обичам да ходя на Вердиевите празници на Античния ;-)
Тази година, ако имаш желание и възможност - заповядай, ще отидем заедно ;-)

Вердиевите празници са съвсем отделна бира :)

Но тъй като изобщо не ви познавам, предпочитам да не използвате подобен фамилиарен тон.

Аристократичността не ми е силната страна. Интелекуалността - също. Но когато някой, макар и с искрен възторг, ме нарече "дете", в мен се поражда известна доза възмущение. Подобно покровителствено отношение не ми допада, а когато е показано (макар и с искрен възторг) от човек, който не познавам, се разваля и моето настроение.

Останете си със здраве.
Вера Симеонова

ако някой претендира да се занимава с творчество и да е творец, това не съм аз.

Стига глупости вече. Ще се радвам да не ме четете - поведението ви не ми допада, както и вие.

Лек ден.