Уважаеми Пешеходецо,

 

След като дълго време наблюдавах безучастно твоите подвизи, реших да ти напиша писмо, в което да изразя напиращите в мен чувства.

 

Ти си уникален! Ти си неповторим! Ти си незаменим! Ти си най-добрият!

 

Пресичаш на червено и гледаш преминаващите МПС-та с поглед, който би разтопил и най-качествените автомобилни гуми.

 

Пешеходната пътека за теб е просто начин Общината да се отърве от излишната боя (а защо Общината има излишна боя, не искам да знам). И ако някой шофьор има наглостта да те понапсува, си готов и скандал да вдигнеш.

 

Защо да ползваш подлези? Те само забавят скоростта ти на предвижване. Нищо, че отдавна вече не са мръсни, мрачни, влажни и опасни. По-безопасно е да пресечеш все едно притежаваш улицата, без да се съобразяваш с останалите участници в движението. Естествено, че те трябва да се съобразят с теб. Нали си Пешеходец?

 

А как обичам да те виждам да пресичаш по диагонал! Душата ми пее. А когато диагоналното пресичане е комбинирано с бавна походка и зареян в небитието поглед, просто ми идва да те разцелувам.

 

Но това, което винаги ме изумява в теб, е желанието ти да се разхождаш по средата на пътя. Вечерно време. Когато е тъмно. И ти не се забелязваш.

 

Какво значение има, че съществува Правилник за движение по пътищата? Ти си над тези неща. Не може да бъдеш ограничаван от някакви си правила.

 

Оставям те сега, но скоро пак ще ти пиша. Надявам се и днес да оцелееш!

 

Вечно твоя,

Veras

 

ПП Аз също съм пешеходец, но се опитвам да пресичам на зелено върху пешеходна пътека или да ползвам подлези. И да Ви кажа честно – изобщо не боли.

Мерси,дето се казва чул те господ.Много ходя пеш.Разумна съм донякъде, но понякога правя и рисковани прибежки.Нали все бързаме.Поздрави)))

Много си готина,иронията ти е завладяваща,но за мое огромно съжаление си адски права-такива сме пешОходците,даже аз си имам собствен правилник за движение(особено валиден,когато яхвам байка) и той има едно основно правило-на пътя,важното е да оцелееш без да се съобразяваш с другите :)

Да знаеш само колко често ми се случва да си изчаквам сама зеленото на светофара... И като видя всички как притичват през платното, косата ми се изправя и пак се накъдря:)

Точно вчера си мислих за подобен анти-пешеходски постинг. Напоследък чета все критики към шофьорите, а пешеходците не са идеален пример. На мен любимите са ми пенсионерите, които пресичат все едно вървят от кухнята до хола си - без да се оглеждат. Гррр

браво браво

...какво ще напишеш за тези пешеходци :
- майките с детски колички и нищо неразбиращи в тях бебета ;
-старците с едва кретащи бастуни и др. подпорни инструменти, за които прелитащите автомобили са като совалки ;
-инвалидите, които не могат да ползват подлези, а пешеходните пътеки за тях са екстремни като бънджи скокове ?
апропо, аз съм от другата страна на барикадата (вечно зад волана) :-))

Пешеходните пътеки са по-опасни на моменти от останалата част на пътното платно.

А по темата за паркираните коли по тротоарите, някой ще каже ли нещо?!

винаги се старая да пресичам на пешеходна пътека, на зелено или през подлеза. Обаче пък как само обичам шофьор, който най-нагло си кара по трамвайната линия (при условие, че има и лента за коли) да вземе да ми тегли майни, защото не го изчаквам докато се движа по зебрата... въобще това ми е сутрешната доза адреналин преди работа - минаване по пешеходната пътека пред офиса :)

Специално за старците с помощни средства за ходене смятам да напиша отделен пост! Защо пенсионерка с бастунче, която едва се движи, пресича по диагонал кръстовището на Левски и Гурко в София в час пик, при положение, че специално този подлез там е просто бонбон?
Ако се поразгледаш из блога ми ще видиш, че за малко, на два пъти, не ме блъснаха на една и съща пешеходна пътека. И двете страни са виновни.

Благодаря за идеята:) Ще измисля нещо и по тази тема

Вече ме е страх да пресичам дори на зелено върху пешеходна пътека. Етиката по пътищата е под всякаква критика.

...

Пък аз съм от културно-наглите пешеходци. Преминавам винаги на зелено и не ми пука дали някой шофер се дразни от факта. Когато пресичам (почти винаги) на пешеходна пътека, не ми дреме кой как се е засвяткал и как ще спре. Негова си работа - дървета и стълбове в София - бол, единственото, което правя е да си изпъна ръката по посоката, от която идват колите, все едно има махам за здрасти, ама не баш. Да си е преценил скоростта милия човечец, гепил яко геврека, аз съм горд пешеходец, който гордо спазва закона за движение. Ако ме блъсне, свят ще му се извие после, по-добре да ме утрепа на място. :) Подлезите са прекрасно нещо, лампите в тях - също. Но не и урината, с извинение, която не е фабрично поставена там... За справка - подлезът при гара Подуяне. Но ако все пак се случи да пресичам неправилно, на псувните на индивидите зад волана отговарям с "извинявам се", щото не съм прав. :)

Аз съм и шофьор и пешеходец. Все още по-често пешеходец, защото делим една кола в къщи, но и в двата случая нямам нужда от фризьор. ;-) По пътищата е един ад.
А възрастните, които си доставят дозата адреналин, пресичайки така, че ум да ти зайде..... аз просто съм ги кръстила "Маклауд". Не че това оправя положението......

Лошото е, че така дават пример и на децата да си пресичат кой как знае

на какви примери пък можем да станем свидетели в автобусите на градския транспорт..... Баба тича и бута внука си напред с думите: "Давай (Иванчо), давай да седнеш, че иначе трябва да стоиш прав!" А ако имаш късмета да не станеш, когато до теб се изправи една такава баба..... тежко ти! И какво ли още не... Но ти си права. Всичко е модел на поведение и подражание

Както казах, тях ще ги оставя за отделен пост, че много има да се пише:)