Още един ден, в който някой си мисли, че е над всички и всичко. Поредните загинали, превърнали се числа от черната статистика за жертвите на пътя.
Тъпото е, че колкото и да си чешем езиците за това, колко е ужасно, нищо не се променя.
Гъзарите продължават да си карат със скорост по-близка до тази на реактивен самолет, отколкото на нормално МПС.
Турбо гъзарите продължават да не спазват дори и елементарните правила за движение по пътищата, само защото се мислят за твърде велики за подобни щуротии.
Тарикатите продължават да си пият както те си знаят и да се качват след това зад волана.
Все още шофьорските книжки се дават след повече от мизерно обучение. Резултатът е, че на пътя излизат все повече и повече убийци и самоубийци (точно това е причината, която ме спира да изкарам курсовете – как да съм спокойна, че мога да седна зад волана, при положение че часовете за кормуване са безумно малко, да не говорим, за качеството на предлаганите услуги).
Все още коланът се възприема като ограничение, а не като нещо, което наистина може да спаси човешки живот. Хората са го измислили, не за Ви правят мръсно, а за да Ви предпазят.
Все още могат да се намерят и такива, които се опитват да се докажат колко могат, разбираш ли, и колко добри шофьори са.
Кога ще се научим, че понякога е по-добре да спазваме правилата? Че не е необходимо да доказваме на Вселената, че сме от рода Маклауд? Че заради нашите простотии умират хора?
Колко жертви трябва да има още, за да осъзнаем, че когато се качим в колата, не рискуваме само нашия живот, а и този на околните?
- Ти си шофьор нали?
- Да - казал той!
- Наскоро си се разминал със смъртта.
Ебахти прозрението.
И аз можех да му го кажа.
Достатъчно е да тръгнеш с кола през България.
Ако само един малоумник се опита да те убие, значи си някакъв неземен късметлия.
Кой каза нещо за безсмъртие?
"Накрая ще остане само един!"
