Прочетен: 5407 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2007 15:03
Днес ходих на театър. В края се чудех да плача ли или да се смея.
Този сезон реших да се отдам на редовна културно-масова дейност. За целта се снабдих с карта на Сълза и смях и подкарах постановките подред. Първо беше “Мармалад”. За него е достатъчно да кажа, че е на театър Улицата. Режисьор Теди Москов. С други думи – великолепно.
Днес бе ред на “360”. Тя историята започна още преди две-три седмици, когато си купихме билетите за мероприятието. От тогава всеки ден си ги гледам в протмоненцето и с трепет в сърцето чакам да дойде жадуваната дата.
И тъй като времето има навика да се движи само в посока напред (поне така си мислим), денят настъпи. Но си нямах дори и бегла идея какво ми е подготвила Съдбата. След кратка борба с разни заграждения, разположени насред пъпа на София, най-накрая се добрах до Сълза и смях. Още от студентските си години изпитвам неразбираема слабост към този театър. Уютен ми е и там се чувствам добре. Там именно гледах “Ритъм” около три или четири пъти. На едно от тези посещения мисля, че успях да си спукам няколкостотин капиляра на китките от пляскане.
Сега малко ще се отклоня. Но само малко. “Ритъм” е авторски спектакъл на Андрей Баташов. Първоначалният актьорски състав беше от Андрей Баташов и още четирима младежа. След това единият младеж се затри нейде, но от това спектакълът не пострада ни най-малко. Централното в него, както се вижда и от самото му име, е ритъмът. Правят ритъм от всичко. От покашляне, от говор, от тропане с крака, от ръкопляскане, късане на хартия, удряне на лъжичка в тенекиена чашка, от запалки… И естествено с помощта на всякакви ударни инструменти, основно тъпани и барабани. В края, аз поне, се чувствах като преродена. И заредена с достатъчно позитивна енергия, която да ме държи дълго време след това. Не случайно ходих няколко пъти.
“360” е нещо подобно. Ако трябва да го охарактеризирам по някакъв начин, то бих казала, че е една подобрена версия на “Ритъм”. Запазени са най-добрите моменти (като номерът със запалките) и са добавени нови, които бих казала, че са доста добри попадения. Актьорският състав е почти същият. Емоцията от изживяването – също.
Обаче… За съжаление отново има обаче. Кокато успях да се довлека до театъра бях леко смутена от наличието на безкрайно много тинейджъри. От онези в ранната фаза на пубертета. За момент се притесних да не би да съм объркала театрите, но огромният светещ надпис на входа бързо ме убеди, че съм на правилното място. През това време младите надежди на България се опитваха да се надвикат един друг, при това доста успешно. Със засилващ се пристъп на паника се шмугнах във фоайето. Там картинката придоби още по-кошмарни измерения. Те бяха навсякъде. И бяха наистина много. И шумни. Подкрепям идеята за организирано ходене на театър. Децата трябва да ходят на такива места и да свикват. Но явно съм започнала да остарявам. Може би затова се издразних от момента, че те не правеха разлика между театрална зала и стадион, между предствление и футболен мач.
След като влезнахме в залата една девойка в продължение на пет минути се опитваше да привлече вниманието на Тони (който и да е той), намиращ се на балкона, докато тя бе ситуирана в партера. То не беше викане, то не бе ръкомахане. Липсваше й само неоновият надпис на челото. А този младеж, дето беше седнал пред мен, мисля, че имаше повече реплики и от Андрей Баташов и останалия актьорски състав взети заедно.
Родители, моля Ви, научете децата си как се ходи на театър! Научете ги да уважават труда на хората, излезнали на сцената. Залата не е място за водене на лични разговори. За тях си има всичкото останало време на света и всички останали места. Ако не ти се ходи на подобни мероприятия, просто не ходи. Не е необходимо да разваляш удоволствието на останалия народ. По време на целия спектакъл залата жужеше като кошер. В един момент се наложи самите актьори да помолят за тишина. Не особено успешно. Реакциите на публиката бяха повече от неадкватни. Не знам как, но успяха да отровят голяма част от удоволствието от това, което се случваше на сцената.
И въпреки това, представлението беше невероятно. Андрей Баташов умее да прави нещата така, че да докосне публиката. Ритъмът се промъква във вените и започва да пулсира заедно с ударите на сърцето. Краката сами започват да тактуват, а ръцете да пляскат. Успяха да ме изненадат много приятно с тяхна си версия на Baby You Can Drive My Car и The Mighty Jungle. А когато намесаха и Хачатурян, нещата станаха повече от великолепни.
Искам да поздравя Андрей Баташов и екипа му за невероятния професионализъм, с който изпълниха целия спектакъл. Въпреки “публиката”. Аз не бих имала нервите и спокойствието. А те дори се и забавляваха.
Беше една великолепна вечер.
Извод: следващият път, преди да си купя билети за театър, ще попитам дали няма да има ученическо посещение. Не искам да присъствам втори път на нещо подобно.
И още нещо, преди да приключа: Дами, идете в Сълза и смях и гледайте “360”! Определено има какво да се види J
Точно поради тази причина отидох да гледам 360 градуса и останах изключително разочарована.
Не, не защото представлението е много зле. СамО по себе си е... да речем е добро, НО останах с неприятното усещане (което по-късно прерастна в твърда убеденост), че г-н Баташов е хванал първородната си рожба Ритъм, поизтупал я е от прахта, понапудрил я лекичко, сменил му стария анцуг с ново ямурлуче, плеснал го по дупенцето и го е изпратил отново на сцената.
Моето мнение е, че по този начин освен, че скапа репутацията на любимия Ритъм, разводнявайки я, даде силна заявка, че залезът му не е далеч - за толкова години не можа да измисли нещо ново и оригинално. А това за интелигентен и претенциозен актьор като Баташов си е равано на творческа смърт, което някакси е жалко.
Последното което ме "смаза" беше как започна да целува женичките на първи ред на финала на представлението, а те се изчервяваха къде от срам, къде от радост и вълнение. Кошмарно употребен актьорски трик, наречен "живия контакт с пубиликата", който Андрей по този начин сведе до лигоч
П.П. По повод децата в залата. Това е нещо което може да ме влуди наистина. Когато аз гледах 360 градуса, някаква жена имаше неблагоразумието да си беше забравила мобилния включен и той взе, че се раздрънча. Андрей Баташов я срвани със земята пред пълната зала с ужасно арогантно поведение. Не, че я оправдавам де, но я съжалих :(
Друго, тези, които говорят също са си платили билет и имат право да се чувстват добре точно толкова колкото и ти. А това може да значи да говорят по време на представлението.
поздрави:
Мога да си преставя обаче колко дразнещо е било и колко неприятно за артистите и ценителите. Сигурна съм, че и мен щеше да ме издразни..В такива случаи се опитвам да си припомня, че ние, уви, бяхме същите идиотчета...
сърдечни поздрави, Венера :)))))))
30.11.2007 03:01
И понеже ставаше дума за деца - представяте ли си какъв актьор трябва да е учителят, за да им задържа вниманието няколко пъти по няколко часа на седмица:))))
krivakrusha1978 - мисля, че самата идея на 360 е била 'релончването' на Ритъм. Ако не ме лъже паметта последният се въртя доста години в програмата на Сълза и смях и са преценили, че публиката има нужда от неща малко по-различно. На мен лично ми хареса как са го 'преоблекли'. Наистина, старият Ритъм ще ми липсва, но 360 също се е получил много добре. А колкото до 'контакта' с публиката...ами, това си го имаше и в Ритъм. Дори в по-големи мащаби.
artanis - мисля, че целта ти е винаги да си в опозиция. Естествено, че и те са дали пари за билети, но моите уважения, не приемам за допустимо в театрална зала по време на представление да се води разговор на висок тон, който заглушава всичко, което идва от сцената. Също така не е нормално актьорите да се налага да въдворяват тишина в залата, за да могат да си направят номера (в случая 360 не е точно представление и затова не говоря за сцени, а за номера). И моля те, не ми давай за пример публиката на Шекспир. Не мисля, че по онова време англичаните са се отличавали с кой знае какво възпитание.
Венера - мда, май остарявам:) И аз се опитах да се поставя на тяхно място, но повярвай ми, в един момент ми идваше да извия нечий врат.
анонимен - обърнах се към дамите, защото те определено могат да заплакнат малко окото:) Гледката си заслужава:)
izvorche - всичко опира до това какво са те учили у дома. Ако имаш възпитанието да уважаваш чуждия труд и усилията, които са положени, за да може нещо да се случи, мисля че нямаше да ги има всички тези дразнещи моменти. За телефоните - има опит за заглушаване сигнала на телефоните в залата, но май е доста неуспешен. Една девойка проведе нормален разговор без проблем.
Все едно Копола сега да вкара още 1-2 сцени в Кръстника, да махне някои други и да пусне филма с ново заглавие, щото, видиш ли, зрителите много го харесали и им липсва.
Съжалявам, но на мен това ми действа като размиване на оригинала.
Баташов просто не ме кефи вече. Много е ретро, много е несходен със ситуацията. Претенциозен, а разчита на стара слава. Не адаптивен.
За поведението на публиката - има много общо с домашното възпитание, бит и семейна култура, ако мога така да кажа. Оттам идва всичко. Не само, че не знаят как да се държат в театър, ами никъде не знаят как да се държат
Аз си мисля дори да отида да го гледам още веднъж, само че този път без ученици, надявам се:)
Там ще намерите и интересни постинги, които могат да ви провокират също да пишете!
Заповядайте!
Преди време поръчах билети за последния спектакъл на "Ритъм" за годината. Исках да си направим приятен подарък за Коледа. Когато отидохме да ги платим предния ден, се оказа, че нашите места, така грижливо поръчани месец предварително, са заети с някаква апаратура.
veras, зарази ме :) Ще рискувам и ще си поръчам пак билети за спектакъла на андрей Баташов. Дано има такъв около коледа и дано този път местата си останат за нас :) Само се моля да нямам изживявания като твоите. Защото просто ще си изляза, не бих могла да се занимавам с абстрахиране на съзнанието два часа :)))
радвам се, че съм те 'заразила' и приятно гледане:)
02.12.2007 15:39
Бях готова да плюя по г-н Актьора, но случката с Тони ме изкефи здраво и ще се въздържа.
И хихикащи се дУвойчета и дуднещи театрални бабета - всичко опира до възпитанието.
Водих братовчедка си, която е на 9, дори не гъкна детето.
Обръщението към дамите е съвсем на място, то на Андрей освен секса(пила) няма какво да му гледаш.
А вече има много по-секс, че и талантливи.
ПП:"R'n'B" е страхотно музикално представление.
Усмивки!:)
Пък възпитанието-от него определено зависи много. Явсно аз съм попаднала на тълпа ученици, които всячески се опитват да го игнорират:)))
Поздрави
секс,наркотици, и реокендрол не го броя изобщо, защото няма нужда лежи на 15-годишна слава, когата за това време други актьори направи сума добри роли. Никой, никъде не го кани. Ааа, пардон - освен да стане депутат. и той понеже отдавна скача като жаба ту в тази, ту в онази партия, но всеки път все по-насъскано, накрая взе че улучи Голямата Локва
Аз имам моето обяснение, но ми е интересно да чуя друго.
Ами да, показва Андрей (макар, че може повече и по друг начин) но очевидно това не е достаъчно за да си търсен актьор.
03.12.2007 11:07
Но, какво пък...
Секс, наркотици и рокендрол(с 15-годишна слава) си е в Армията, т'ва неговото е друго.
Някои биха спорили за това, кое е достатъчно, за да си търсен.Наричайки Блатечки(примерно) за бездарник, но е факт, че той е златна мина за всеки режисьор/продуцент/постановка... Просто кара жените да си купуват билети.(дори за най-глупавата пиеса)...
Та, това казах, Андрей е бил, да се беше научил... да играе.
Да не се взираме толкова в детайлите. Важното е, че успя да направи два (или един и половина, според различните гледни точки) спектакъла, които пълнят залата на Сълза и смях. А за мен това си е признание от страна на публиката.