От няколко седмици усилено тренирам слизане по стълби с крак и половина и ходене с леко понакуцване. С други думи – боли ме коляното. Миналата седмица стигнах до гениалното заключение, че май няма да си мине само и реших да отида на лекар.

 

Докуцуках си до поликлиниката, позиционирах се пред кабинета на личния ми лекар и зачаках. След две минути чакане ми направи впечатление, че за него май не чака никой друг и този факт ме накара леко да се замисля. А когато се замисля за нещо, което няма как да реша самостоятелно, обикновено питам някой. След кратка консултация с наличните чакащи около мен се оказа, че моят любим лекар е в отпуска и че го замества д-р Еди-коя-си. Която, за моя най-голяма радост, е на работа. Разузнах кой е последният на ‘опашката’ за лечителката и се заех отново с чакане.

 

Настъпи дългоочакваният миг. Влезнах в кабинета и пред себе си видях две дами, които ме гледаха очаквателно.

-     Добър ден! Идвам да ми прегледате коляното, щото ме боли. - тази реплика бях успяла да я измъдря докато чакам. Кратка, но съдържателна J.

-     Ударихте ли го? Стари травми? Подуто ли е? От кога Ви боли? Как Ви заболя? – въпросите дойдоха от дамата в дясно от мен. Очевидно тя беше докторката. Явно другата й се пада медицинска сестра или нещо подобно.

-     Ами не. Не. Не, не е. От Коледа. Забелязах, че ме боли докато слизах по едни стълби.

-     Добрееееее. Ето направление за рентген, после ще мислим защо точно боли.

 

Ще пропусна момента с рентгена, защото положението там е повече от трагично. Техниката е светлинни години назад. Докато си чаках снимката се оказа, че и принтерите са се развалили нещо и се наложи рентгеноложката да пише формулярчето на ръка. Както и да е. Преживях и това.

 

Въоръжена със снимката и ръчно написаното формулярче, се отправих отново към заветния кабинет, в който ме очакваше окончателната ми присъда. Подадох материалите на докторката. Игнорирайки напълно снимката, тя взе листчето, погледна какво е написано на него и каза:

-     Ха! Ами да. Гонартроза. Тя, по принцип е характерна за по-възрастни пациенти, ама се проявява и при по-млади. Ще ти предпиша едно мехлемче и едни хапченца. След една седмица иди на контролен преглед при твоя доктор, а ако не ти е минало, той ще мисли какво да те прави.

-     Какво имам? И какво означава, че го имам?

-     Ами то това си е дегенаративно заболяване на ставите. Не се безпокой. Всеки трети го има. Ако не е това, сигурно ще е нещо друго по коляното. То там има толкова много неща, че така и не можах да ги запомня всичките. Е, в университета ги знаех, ама...

-     Ама...

-     Спокойно. Не е сериозно. Няма за какво да се притесняваш.

 

Хм. Много бързо стана. Купих си аз лекарствата и се отправих към офиса. Веднъж получила достъп до Интернет и клюкарката Google, веднага потърсих какво пише там за новопридобитата ми диагноза. Колкото повече четях, толкова повече косата ми побеляваше. Оказа се, че изобщо не е толкова симпатично заболяване. Дори бих казала, че си е доста притеснително. Още повече се обърках, когато след известни консултации с хора, дето ги поразбират тия неща, разбрах, че  няма как диагнозата ми да е такава. Реших, че истината се крие в посещението при моя си любим личен лекар.

 

Днес, най-накрая успях да се измъкна и да отида до поликлиниката. Докторът си беше в кабинета. Вмъкнах се и се заех да му обяснявам каква ми е историята. И тук започват вече разликите. Първо – той погледна рентгеновата снимка (дори бих казала, че я разгледа доста обстойно) и ме успокои, че нямам гонартроза. Мисля, че в този момент ми се искаше да му се метна на врата и да го разцелувам. Въздържах се. Разлика втора. Човекът ми направи преглед на крака – сгъва го, разгъва го, усуква го и други такива неща. Разлика трета. Обясни ми като на идиот, който никога не се е занимавал с медицина, от какво може да ме боли. И защо. Предписа ми и той хапове, но ми разясни и как точно да ги пия. И кога. И колко. Също така ми обясни, че диагнозата от миналата седмица няма как да ми се постави въз основа само на рентгенова снимка. Трябва към нея да се направи поне и преглед. Поне. Отгоре на всичко, на снимката не се и виждало подобно нещо.

 

Можело значи. Оказа се, че не е задължително срещата с личния лекар да протича в телеграфен стил. А че има опция и да ти обърнат внимание. След посещението миналата седмица, което ме остави леко озадачена и объркана, сега останах наистина приятно изненадана.

 

Излезнах от поликлиниката и ми идеше да пея. Не го направих, защото все пак знам как пея и не исках да причинявам такива лоши неща на народа. За една седмица през главата ми минаваха всевъзможни мисли и сценарии и всички те бяха изпълнени с не много приятни неща. Въобръжението на човек може да му докара страшни проблеми. Особено, когато това въображение е подкрепено от поставена от лекар диагноза.

 

Не мисля, че има шанс лекарят ми да прочете някога този пост, но все пак искам да му благодаря. Д-р Йорданов, благодаря Ви, че си свършихте добре работата. За това, че бяхте лекар, а не някой, който е сложен там, за да пише рецепти. За това, че се отнесохте с мен като с човек, а не като с поредната болест, която се е появила в кабинета Ви. Наистина Ви Благодаря.

имах абсолятно същото преживяване, само че на мястото на непознатата лекарка беше личната ми лекарка.След като кудкудяка,че крака ми(в тазобедрената става )ме боли-щот много седя,щот много ходя, щото много..мисля ме прати на рентген, след което кудкудяка 30 минути как имам коксартроза,макар че съм-много млада,много слаба и много квот се сетиш.И тя така ви изписа хапове и аз като теб след поглед в гуглето, дъра бъра с познати и прочее стигнах до доктор Воденичарски в Пирогов-голям сладур, тенкю му много.Та той подпобно, като на идиот ,след като ми направи снимки на двете стави ми обясни какъв ми е проблема и кво трябва да правя и да не правя.И болката мина. Т.е.,както викаш ти-можело.ама колко пев му изревах, щото оная патица ме изкара едва ли не утрешен инвалид

аз миналата седмица сериозно се бях притеснила. единственото, което ме поддържаше в равновесие, беше точно говоренето с приятели, които ме успокояваха, че това няма как да е така. а онази 'докторка'... съжалявам много за грубия израз, обаче е абсолютна овца

Аз трее да ходя на доктор "скоро" щото нещо от 2години не ям като хората. Чудя се от какво ще кажат че умирам :)

разбирам те отлично, аз се спуках от рев при мисълта колко е сериозно случилото се и какви са переспективите.Добре,че са приятелите!!!

ревматизъм или настинка? ако дофтурът е в по-добро настроение, може дори и рецепта да ти напише:)

така е.

и добре, че все пак има и читави лекари:)

Свиквай да възприемаш мъжки и философски подобни ситуации :)
Почти бял кахър е,ако става въпрос за самия теб.
Но ако става въпрос за детето ти...подобна лекарка ще ти се прииска не само да я наречеш как ли не,а и да я...помилваш по главицата :-7
Дано да е за последен път в живота ти! :)

за момента мога да се наслаждавам на 'лукса' да се грижа само за себе си, но и така съм й набрала доста на тази мила женица:)

и аз наскоро си имах работа с доктори и съвсем се отчаях, личната ми лекарка е почти малоумна:(( изобщо се чудя за какаво си плащам осигуровки, като все до частни лекари опирам накрая...
а и ренТген е думичката, на името на откривателя на лъчите:))

Аз нали ти казах?:)) Друг път да ме слушаш;)

благодаря много, оправих си грешката:)

обещавам най-тържествено да те слушам следващия път:)

аз пък ти пожелавам да няма следващ път;)

ми ха дано де, колкото по-рядко си виждам лекаря (колкото и готин човек да е), толкова по-добре ще се чувствам:)))

и на теб ти пожелавам същото:)

то аз вчера бях на лекар, ама по- добре да не го описвам;)

то ходенето на лекар не е нещо, което на човек му се иска да прави редовно:)

аз дори гледам да не ходя по улицата, на която е поликлиниката:) Така, че да си пожелаем да сме здрави.

а в софия има един много интересен куриоз. столицата разполага с улица, която носи гордото име 'здраве'. за съжаление, единственото нещо, което се намира там, е моргата.
ходи намери логика

че то къде ли има логика...:)

Na 51 godiuni sam i dalgo vreme mi besche interesno....
zaschto adjeba oschte niscvhto ne me boli.
I eto za golqma moq radost i mene me zabolq dqsnoto kolqno ,razbira se na stalbite .Jiveq na petiq etaj i normalno e tova da se sluchi tam.
Ta prikazkata mi e che e neobhodimo poveche dvijenie,ne vi preporachvam da bqgate/stavite se razbivat taka/.......prosto velosipedstvaite i hodete poveche......bez medikamenti!!!
Zasega nqmam oplakvaniq!!!

благодаря за коментара

не съм от хората, които изобщо не се движат. това, че не ходя да подскачам в зала с още 20 души, не означава, че си стоя у нас и се местя от леглото на стола и обратно. ходя пеша винаги когато мога. колело не карам, зашото така и не се научих.

и както става ясно от края на поста, оказа се, че не е гонартроза. малко ми е раничко още за нея:)

поздрави

препоръчва клизма.

защо когато сте запозната с цинизма се самоунижавате и търсите подобна помощ - идете на качествено место щом знаете какво е качество

аз си отидох на читаво място, както вече споменах, моят лекар си е много добър

друг е въпросът, че подобието на лекар, което го заместваше по време на отпуска, е далеч от представата ми за квалифициран специалист

и не мисля, че е самоунижение да отда на преглед при личния си лекар

ако знаех по-рано, щях да си спеся доста куцукане... пак съм се прецакала...

Ровейки в Интернет попаднах на една снимка, където нашият модератор Гео е с кърпа на главата! Може да е с кърпа на главата, но е олигавил лаптопа на стопанина си :-( Вижте снимки на нашия модетатор тук:

http://www.248am.com/category/geo/

Поздрави!

Не разбрах само след толкова много перипетии дали и кога те отболя коляното?

Щото такива болки в коляното аз премахвам само с един едночасов сеанс по китайска медицина.

Ще ти помогне и клизмата както препоръчва 22-ри анонимен, но ще е по-бавно.

ами...то си пише, че ме боли от коледа, а след като съм ходила тази седмица на лекар, значи все още не е съвсем наред

благодаря за сарказма, но мисля да се придържам към традиционната медицина

поздрави

Това, което аз препоръчвам като лечение, никога не е сарказъм, а винаги е готовност за помощ.

Лошото е, че когато човек е болен, той не е способен да взема правилни решения, от което пък се възползват много мошеници сред лекарите и в някои други среди.

съжалявам, акоо съм объркала предложената помощ със сарказъм

от друга страна никой не се е възползвал от мен и от факта, че съм 'болна', просто попаднах на некадърна докрорка, която успя да ме вкара в приключение за около седмица

поздрави

разбирам, че и вторият лекар е калпазанин, което никак не ме изненадва.

Христос е казал: "По делата им ще ги познаете!". Което ще рече, че щом като вече 3 седмици те боли коляното, значи лекарите не могат да ти помогнат. А това е така, просто защото няма лекар, който да знае истинските причини за болестите - не само твоята.

Това е и трагедията на "традиционната", както я наричаш, медицина. Истината е, че това е медицина на около 200 години и в нея няма нито традиция, нито знания за причините за възникването на болестите.

Истинската традиционна медицина е китайската, независимо от многото й варианти, защото е на повече от 6000 години.

А според нея за ставите и сухожилията отговаря меридианът на пикочния мехур, на който пък пряко влияе меридианът на дебелото черво.

Моята практика показва, че по големи празници хората преяждат с боклуци, от които после не могат да се отърват и започват да се появяват разни болежки - от по-леки като твоята до по-тежки като инсулт.

Най-простото решение за бързо и без пари лечение е като ограничиш до минимум храненето, увеличиш до максимум плодовете и зеленчуците и изключиш изобщо животинските продукти и бялото брашно. Клизмата наистина може да ускори нещата, но повечето хора или не знаят как се прави, или нямат подходящите средства за това. Поради което се набутват при неграмотните лекари.

Вместо клизма аз препоръчвам да си заделиш поне 3-4 часа време у дома, през което няма да ходиш никъде и да си направиш Санкха Праксалана - нещо много просто и изключително ефикасно. По-добро е и от клизмата, но и с него не бива да се прекалява, тоест не бива да се прави по-често от веднъж в месеца.

Как се прави Санкха Праксалана - древна йогийска техника за промиване и тотално почистване на тънкото и дебелото черво? В 2 литра топла вода се разтварят 3-4 супени лъжици готварска сол. Водата трябва да е много солена - толкова солена, че да е трудна, дори неприятна, за пиене. Изпиваш на порции това количество вода за не повече от 1 час време, дори за 30 минути. Ако пиеш солената вода с големи паузи, ще удължиш процеса, което не е желателно. Около час след последната глътка солена вода започват силни пристъпи за дефекация и ще се наложи почти да не ставаш от тоалетната чиния. Ако си изпила достатъчно количество солена вода, накрая ще започне да излиза само чиста вода. Ако до 1 час след изпиването на водата не се появят напъни за дефекация, това означава, че си икономисала солта. След приключване на процеса е достатъчно да пийнеш малко чиста вода и след час-два можеш да се храниш, но по малко и то с плодове и зеленчуци само.

Тази очистителна процедура е толкова мощна, че ще се изненадаш колко скоро ще те отболи коляното.

Принципът на действие на тази йогийска техника се основава на явлението осмоза. Когато пиеш чиста или сладка вода, тогава тя преминава през стените на червата и се отделя от бъбреците. Ако водата е достатъчно солена, тя не може да премине през стените на червата и да се изхвърли от бъбреците. Тогава единственият й път е през дебелото черво и през ануса.

Аз съм практикувал многократно тази йогийска техника, но в последната една година предпочитам редовно да се занимавам с някои йогийски упражнения, които ми носят повече полза, поради което вече нямам нужда да прилагам Санкха Праксалана. А когато включа в употреба и специалния прибор за електроакупунктура, тогава пък направо стават чудеса със здравето на човека и в частност с моето.

Това е! Хората и в древността са знаели какво е това физика и в частност - осмоза. А съвременните лекари само са чували за физиката...

е те този път останах без думи..

Мислех си, че е поредният литературен шедьовър, но от коментарите се уверявам в истинността на написаното. Моля за координати на специалистите по артроза, защото мен ме утешиха с подобни слова и с медикаменти, които трябва да пия редовно докато съм жив, а именно Piascledine, Panos, Brexin

слава богу, при мен не се стигна до специалисти по артроза, но опитай в пирогов или вма, там се предполага, че трябва да има добри специалисти

поздрави

Срещата обаче с останалите представители на лекарското съсловие понякога може да те доведе до продължителен стрес.

Тук могат да се кажат много неща:
- "Като се знам какъв инженер съм ме е страх да ида на лекар."
- А ветеринарните лекари?! Поставят диагноза и ако пациентите не оздравеят до 1 седмица ги колят.
-
А питала ли си се, колко време отнемаш на хората да четат постовете ти? Само питам!

Питайки ме, да взема да ти отговоря - не, не съм се замисляла колко време отнемам на хората.

Ако на някой не му се чете, просто не чете. Никой не ти е опрял пистолет в главата да влизаш в моя или в чийто и да е друг блог.

Поздрави.

Явно не си ме разбрала!
Точно защото ми е интересно и чета, за това попитах. Ракурса на един човек не винаги е правилния, така, че ...
Бъди здрава!

(та да не се налага да ходиш на лекар)

в писаната реч не винаги се улавят нюансите, та затова се получават обърквания

мерси за пожеланието и да ти се връща:)