Понякога започвам да пиша нещо с ясната идея какво точно искам да се получи. Обаче някъде по средата се усещам, че това, което излиза изпод клавиатурата ми, няма нищо общо с първоначалната идея.

Когато снощи заспивах, в главата ми се мотаеше идея за пост с основна тема покупко-продажбата. Докато се отнасях в обятията на Морфей, почти виждах целия текст. Днес сутринта реших да го превърна в реалност и се заех да пиша думичките. Пиша, пиша, а нещо не е както трябва. Няма го усещането за нещо смислено.

Най-лесното е да избълвам една купчина непотребни неща и да зазвуча като консултант, който не е много наясно какво говори. По-трудното е да го напиша така, че да става за четене.

Каква ми е основната идея? Че човек и добре да живее, рано или късно му се налага да се продаде. Защото, който каквото иска да говори, но намирането на нова работа не е нищо друго, освен обикновен процес на покупко-продажба. А предметът на покупко-продажба си ти.

От една страна имаме търсене - на подходящия кадър/на подходящата работа. А от другата страна имаме предлагане на определена квалификация/определена позиция с определени условия. Когато се намери пресечната точка на интересите на двете страни, тогава се случва и самата сделка. И ако не си успял да се изтъргуваш правилно, след време се получава потребителски дисонанс. Разликата между очакваното и полученото.

Отново започнах да говоря със странни фрази и думички. От време на време го имам този навик, но се опитвам да го изкореня от себе си. Още повече, че изобщо не ми приляга.

Опитвам се да кажа, че е важно как се продава човек. И за какво. И колко. Какво си готов да жертваш в името на получаването на нещо друго. Заслужава ли си? И докога?

Винаги съм твърдяла, че нищо на този свят не си заслужава да се скапваш психически и физически заради него. Проблемът ми обикновено идва от това да разбера кога е точният момент да се откажа.

Миналата седмица взех решение да се откажа. Сега ще се опитам да се продам по-успешно от предишния път. Пожелайте ми късмет. Ще имам нужда от него.

желая ти го от сърце!!!
аз установих, че мога успешно да продам всичко друго, освен себе си!!
:))

благодаря :)

ще видим какво ще се получи този път...

Успех, аз разполагам с шест месеца да я свърша тази работа.

Аз преминах през тази ситуация това лято и не смятам, че скоро ще опитам пак. Просто не ми стиска, трябва да мине малко време, за да претръпна. Отначало имах чувството, че правя грешка като се опитвам да се препродам на друго място. В крайна сметка се препродадох отново на старата си фирма, но за по-голяма цена. Сега не мога да се оттърва от усещането, че все пак съм сбъркал :)

lelya - в такъв случай успех и на теб :)

zezo - благодаря и на теб:)
не съм убедена, че веднъж тръгнала си от едно място, бих се върнала там. но пък това е моето виждане за нещата...

Не искам да съл лош пророк, но в нашата китна държава продажбата е по-трудна от покупката.
Желая ти успех.

хайде сега, пак държават е виновна!

имам новина - не е! специално намирането на работа си зависи само и единствено от теб и това, което можеш и знаеш. ако не те вземат на едно място, ще те вземат на друго. стига мрънкане, че някой друг е виновен.

Мисля, че много правилно си схванала цялата идея на самопродаването:) изключително важно, за да се чувства човек удовлетворен...е поне до един етап:)
Желая ти успех и не забравяй, че всяка работа е предпоследна и стъпало към следваща още по-добра!!:)

п.п. (малко оф-топик) Младият Фетел има потенциала да стане новия Шуми:)..кво да се прави, харесвам ги швабите:))

Благодаря :)

Момчето кара страхотно целия уикенд и напълно заслужено си спечели първото място. Много ми стана симпатичен като се качи на стълбичката и като че ли не беше сигурен какво точно трябва да прави :)

напоследък и на мен все по-често ми минава идеята да организирам такава сделка с обект Аз...
:-)

и като вземе да се случи новото работосменяне ще вземеш да дадеш повод* за поредна среща на обичайните заподозрени ;)

*не, че повод непременно е нужен, но определено придава смисъл и тържественост на вечерта :) - иначе казано, стискам палци и ми е интересно къде ще бъде новото ти офис-обитание
жи :)

е откога ни трябва повод :)

четвъртък?

непременно :)