Преди няколко дни за пореден път ми се случи да ме нравоучават на любимата ми тема: Цигарите и пагубното влияние, което те оказват върху личността и обществото.   Уточнявам: Не се опитвам да убедя който и да е било да пуши или да не пуши. Това е въпрос на лично решение. Доколко е взето информирано или не, това мен не ме засяга.   Спирала съм ги. Цигарите. И съм ги почвала отново. Причините за едното и за другото са си мои и не интересуват никой. Знам какво причиняват. В подробности. Видяла съм последиците. Дори, ако трябва да съм искрена докрай, в невинните си детски години бях убедена, че никога няма да пропуша. След това бях убедена, че няма да пуша по повече от кутия на седмица. И няколко години упорито се придържах към това си решение. След което и то се промени.   Имала съм моменти, в които съм била в състояние да убия някой за цигара. Имало е и такива, в които ми е призлявало само от мисълта да запаля. Минала съм през всякакви етапи. Сигурно ще мина през още.   Но! Да се върна на първопричината за поста. Никак не обичам хората да се опитват да ме убеждават, че трябва да спра да пуша. Всъщност, не обичам по принцип някой да ми казва какво трябва да правя и какво да не правя. Голям човек съм. Оцеляла съм. Къде с леки отклонения, къде с не чак толкова леки, но съм тук и мърдам. При това съм се справила без външна намеса. И тъй като съм свикнала да вземам сама решенията за своето житие и битие, налагането на какъвто и да е бил вид ограничения, ме води до лека лудост.   Като капак на всичко това, едно от най-любимите ми неща, е ми обясняват, че трябва да спра да пуша.   Затова заявявам напълно официално и отговорно:   Обичам да пуша! И докато някаква изключително сериозна причина не ми го наложи, не мисля да се отказвам. Знам, че са вредни. Знам, че скапват много неща в мен. Знам, че не е секси. Знам, че миризмата на цигари не е сред най-приятните на този свят. Съобразявам се с непушачите и не бих тръгнала да пуша, когато покрай мен има хора, на които това не им е приятно. У нас също не се пуши. Не ми харесва харесва къщата ми да мирише на нещо средно между мръсни чорапи и стара механа. Когато имаме гости, това правило отпада. Няма да карам никой да излиза да мръзне на терасата. Наясно съм с всички негативи. И въпреки това пуша. Защото ми харесва. Ако някога реша да ги спра, това ще е защото аз съм решила така. Не защото някой ми е казал или се е мусил.   Уважавам непушачите и се съобразявам с тях. Това, което искам е и те да се съобразят поне малко с мен. Ако не да уважават решението, което съм взела, то поне да не ми натякват колко грешно е то според тях.   Това е.

мога да кажа, че няма по-нетолерантни хора от пушачите. Те, от своя страна си мислят че съм гадна вещица и мрънкало, че са ми неприятни ориеталските им удоволствия (крайно нетолерантно и саркастично изказвае, нали. Не го приемай лично, моля те) Всеки има право на избор, стига да не трови в прекия и косвен смисъл останалите.
Поздрави

Не обичам генерализирането. Но това е друга тема.

Единственото, което искам, е да не ми се намила на главата колко вредни и гадни са цигари. Аз това го знам. Имам глава на раменете си и ако реша да ги спра, ще ги спра. Не е необходимо всеки път да слушам проповеди.

пуша. обичам да пуша. и си е моя работа, как се убивам.

абсолютно!

аз проповядвам с чисто егоистична цел. Проблема е, че и моите дробчета се затлачват с катран от тези които ме правят пасивен пушач

Факт. И поради тази причина се опитвам да се съобразявам с непушачите. Лошо ли е да искам същото и от тях?

.......

Аз също съм пушач, обаче само заради зрелището съм склонен да се съглася с "гадната вещица" bamby. Доуточнявам изрично - не е заради 80-те евра. :))
И така - спппрррри да пушиш!

Няма пък!
Фитилджия!

Тогава пуши, като си такъв инат.
Запали на бензиностанция.

И после по вестниците ще пише: Странен опит за самоубийство. Изгоря бензиностанция и половин София.

От вестниците всичко може да се очаква.
Може и като палестинец-камикадзе да те опишат.
Знае ли човек.

Може да се окаже, че всичко е един добре замислен пъклен план за сваляне на правителството.

от цялата работа с пушене/непушене най се дразня, че след всяко ходене в (почти) което и да е заведение всичко ми смърди на пепелник - и дрехи, и коса, и кожата на моменти, без да съм пипвала цигара ...
ж.

Тук съм много съгласна.

Ама пък за сметка на това снощи беше забавно :)

Трябва да спреш да пушиш!
:Р

не

Лошоооо...

аз съм най-страстния пушач и не мога да си представя какъв ще е живота,като забранят пушенето на обществени места.тъпо е да отидеш на кафе и да не можеш да си запалиш.или пък на клубче,с питието на вън ли да излизаме и въобще какво не му харесват на разделението пушачи и непушачи (и то е смахната работа щото 1 компания не се дели и пак сме на 1 място ама..)

не говоря за забраните за пушене. те са съвсем отделна история. говоря за вечното опяване, че трябва да спра цигарите. то ме изнервя. все си мисля, че съм голям човек и мога сама да вземам решения относно собственото си съществуване.