Дишам. Издишам. Опитвам се да задържа някоя разумна мисъл в главата си. Не много успешно. Сега започвам да разбирам онези метафори с падналата пред очите и в съзнанието мъгла, виждането в червено и искреното желание да нараня някой. Наистина да го нараня. Физически.   Отново поемам дъх. Усилвам рок радиото, което слушам, на мах. Усещам всеки удар на сърцето си. Бие толкова силно и бързо, че имам чувството, че ще изскочи от гърдите ми и ще заживее свой собствен живот. Издишам.   Улавям ритъма на отделните вдишвания и издишвания. Успокояващ е. Като метроном. Монотонността на това простичко движение ме успокоява. Или е заради насищането на кръвта ми с кислород. Няма значение. Важното е, че действа.   Тихата лудост, която ме е обзела, бавно започва да ме напуска. Усещам почти физически как се изцежда от мен. Появяват се и мисли, които не са свързани пряко с насилие върху определена личност.   Вдишвам отново. Този път към кислорода прибавям и малко никотин. Гледката на дима почти ме хипнотизира. Ритуалът е важен. Успокоението идва не от ефекта на никотина и другите гадости, които има в цигарата, а от простичкото движение, което е свързано с изпушването й. Това беше едно от нещата, които най-много ми липсваха, докато ги бях отказала.   Саймън и Гарфънкъл припявят за звука на тишината. Треперенето на ръцете ми почти отмина. Дуото се сменя от камбаните на Metallica. Прекрасно. За един кратък момент затварям очи и се отдавам напълно на звука от слушалките. Благодаря ти, Джеймс! Винаги знаеш кога и какво да изпееш.   Поглеждам часовника, скрит в долния ъгъл на монитора. Отново поемам въздух. Този път малко по-дълбоко. Времето тече и не се интересува от желанието ми взривя нещо.   Най-доброто от седмицата тепърва предстои. Денят Х е събота. Или неделя. Ще се знае до довечера. А вечерта след откриването мисля да отпразнувам съществуването си.   Поздрав с For Whom The Bell Tolls

Опа!
Клипът нещо не тръгва ;)) Мамка му.
Кликвам, и пак не става. Поне аз не мога ...

тръгва си :) или пак нещо IE прецаква положението?

Не знам. Виж, направи нещо!

готово! направих!

я виж сега дали тръгва?

Не лъжи, че ще ти порасне носа.
Нищо не си направила. Аз да не съм сляп?

носът ми може да понесе малко разстеж :)

О, така ли? Добре. Нека да те сочат хората по улиците тогава.

да сочат...

пък и аз не лъжа. много. наистина направих нещо. пратих го на една колежка за проба :) така че носът ми засега е в безопасност :)

И тя какво ти каза, че щом при нея тръгва, значи тръгва и при мен?
И си й повярвала?
Аз ... видя ли, че не постъпих толкова лекомислено като теб?

тя е добро дете :) не лъже.

Добре, ясно, благодаря :)) Благодаря.

сега сериозно - тръгва ли при теб или не тръгва?

Ае не сега и моя нос, ако може :)))

ама аз съвсем се обърках :( напоследък умственият ми багаж е силно намалял, та не мога да разграничавам лесно шега от истина :)))

ама бях длъжен да се пробвам. :)))
А ти, вместо да се запъваш така, можеше да направиш нещо.
Макар и без нужда.

му се вика гавра :)

и аз направих - проверих ;)

и при мен тръгва!!!!

успокоих се :)

а сега отивам да правя cheese cake! и да гарнирам крем брюле! пожелайте ми късмет :)

Янчев, а можеше поне ти да ме подкрепиш. Можеше.


@ Вера
Какво си направила? Ни-що. Отиде ти носа, та се не видя. :))
Как можеш да провериш нещо, което става или не става на моята машина?

откъде точно разбра, че не те подкрепям?
м?
Целият ми коментар е изцяло в твоя подкрепа!!!!
Заявявам го и подпечатвам с цели 4 (четири) удивителни!!!!

четири дръжки!
Пиши "и при мен НЕ тръгва", и толкова.
Може и без удивителни. Нищо чак толкова удивително няма.

"и при мен НЕ тръгва"може и без удивителни

(може и без удивителни) го сложих, понеже изречението трябва да завършва по някакъв начин:))))

не на мен, на Вера го напиши. Пак без удивителни.
На мен няма нужда, аз си знам :))

"и при мен НЕ тръгва"може и без удивителни

Така, надявам се е добреможе и без удивителни
И всички вече са доволниможе и без удивителни

А, сега ще иде да си пита колежката.
То е дълго като процедура това, ти какво си мислиш?!
Не стават веднага тия неща. Трудно е.

:))
Ама какво да правиш, това е положението.

за да не излагам като кифладжийка, собственоръчно си трия последните два коментара

!!!!

твърде сте любезен :)
(и това не е сарказъм!)

!!?

днес само се излагам :)

в единия коментар, дето изтрих, обещавах тържествено специално заради теб да напиша пост, с който да отмия срама от днешната ми липса на съпричастност. и мисля да си изпълня обещанието :) тия дни...

добре че не си блондинка :) а на тия двамата, не им забелезвай много другарко, клипчето ти просто си тичка :)

знаех си, че мога да разчитам на теб :)

пп ама аз съм блондинка по душа!

Тю, тъкмо превзехме хълмчето, и горският дойде, и ни изгони от гората. :))

@ Вера
Какъв срам, какви пет лева? Толкова съм се смял днес с тия импровизации :))
Хубаво е, че си го изтрила.

кво да направя кат не съм запред хора и само в гората си ме държат :)

save the people

Вие, момичетата, и от метафори не разбирате :))
Сега една седмица няма да смея да се "обадя".

бих казАл: Kill the people. Kill 'em all.
Ама т'ва е друга история...
:)

има проблем, няма хора, няма проблем :)))

и да не съм чула за несмеене за обаждане!

пп радвам се, че поне съм успяла да развеселя някой вчера ;)

\m/