Прочетен: 13156 Коментари: 54 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2008 11:06
Всички знаят каква дата е днес. И всички знаят кой е Левски. Много от вас, ако се понапънат малко, дори могат и да изрецитират някой и друг куплет от стихотворението “Обесването на Васил Левски”.
А колко могат да кажат, без да гледат в Google или в Wikipedia, кога е роден?
Аз не можах да се сетя. Сетих се за месеца, но не и за датата. Същото се отнася и за Христо Ботев. Другото най-споменавано име. И при него стигнах само до месеца, но Уики ми помогна за точната дата. Не знаех дори и годината.
Хвана ме срам. Двете училища, в които съм учила, носеха имената Васил Левски и Христо Ботев. А аз не знам кога са родени. Учителката ми по литература в гимназията беше, а предполагам, че и все още е (здравейте, г-жо Аргирова), изключително емоционална жена. Когато в девети клас настана време да учим Ботев, тя се разплака, докато ни разказваше биографията му. Едва ли сега ще е много доволна от мен.
Прави ми впечатление, че когато говорим за Левски или за Ботев, започваме да използваме клишета, за чийто смисъл едва ли вече се замисляме. Но пък как само звучат:
Апостолът на свободата.
Борецът за национална свобода.
Поетът-революционер.
Дяконът.
Идеологът на революцията.
На помощ идва силно патриотичен патос и гръмки слова за Майка България. Естествено, цитираме и Стихотворението. Гордеем се с героите си, което е хубаво нещо.
Стоп. Колко хора знаят нещо повече за Ботев и Левски, извън репликите, с които се бием в гърдите на 19 Февруари и на 2 Юни? Какво знаем за живота им? За делото им? Знаем как са загинали. Като за Ботев дори и теова не е съвсем ясно. Знаем, че е обичал Венета. За Левски знаем, че е подготвял революция. И че е обикалял България (колко пъти?), в опити да организира народа.
Нали знаете, че Левски е бил монах? И че заради това е известен като Дяконът?
Спомням си, когато в училище ни караха да анализираме “Обесването на Васил Левски”. Кратко отклонение: изучавахме Ботев три месеца. Накрая искрено ми се повдигаше от него. И от стиховете му. Колкото по-напудрени и възвишени думички използвахме, толкова по-доволна беше г-жа Аргирова. Патриотизъм и родолюбие на кило. Патетика та дрънка. Единственият резултат от цялото упражнение беше, че следващите няколко години не исках и да чуя за литература. И Ботев. Още едно отклонение. Преди време с един момък си говорихме за Ботев. И двамата бяхме на мнение, че публицистиката му е в пъти по-добра от поезията. Но, благодарение на това, което учим в училище, всички сме до болка запознати с поезията, но не и с прозата му. Извинявам се. Учи се “Политическа зима”.
Хм. Започна леко да ми нагарча. Исках да кажа друго. Исках да кажа, че в дни като днешния, включваме на автопилот и бълваме разни думички и изречения, които подхождат повече за тържественя заря. Неща, набити ни в съзнанията след много преповтаряне. Лошото е, че след толкова много употреба, май са се поизтъркали и са загубили занчението си.
Лесно е да сме патриоти на определени дати. Лесно е да си кажем урока така, като са ни учили, че трябва. А на следващия ден пак ще си псуваме Държавата и ще обясняваме колко зле сме българите. И ще мечтаем за безкрайните възможности, които светът ни предлага.
Пак се отплеснах. Връщам се на въпроса от началото. Знаете ли кога са родени Ботев и Левски?
ПП Така и не можах да разбера защо чевстваме смъртта им, а не раждането им. Някой може ли да ми обясни?
19.02.2008 11:11
И именно факта на смъртта им ги прави безсмъртни.
Но има надежда. Гледам по себе си и околните си. Миналия ден например ни щукна да отскочим до Калофер (аз съм от Пловдив). Беше студено. Но това не ни попречи първото нещо да бъде да влезем в музея на Ботев и да накараме уредничката да го отвори (беше неделя). Ходил съм там поне 5 пъти. И всеки път ми е интересно и откривам нещо ново.
След това разбира се ходихме да обядваме в една кръчма. Там се носеше хубава българска народна музика. Никаква Глория, никакъв Азис.
Има надежда. Макар и хората да висят по кръчми и да гледат Биг Брадър, те все още се вълнуват от миналото на нашите велики личности, които са изградили България. Затова този нихилизъм "хубава работа, ама българска" мен лично ме отблъсква. Хора всякакви, интереси всякакви. Не е редно така да се обобщават нещата.
А в тезата ти за календарния патриотизъм има нещо вярно. Мен също ме смущава синдрома на Коледата: покрай този "светъл празник" всички изведнъж стават много загрижени за бедните и бездомни дечица и се впускат в благотворителност. А като отмине празникът, хората забравят за това и се връщат в старото русло на безразлична ежедневност. Колко удобно. И колко лицемерно.
както и чалгата
както и отношението ни към историята
ох, те май много станаха темите...
Васил Иванов Кунчев е роден на 6.07 - зодиакално като Рак, числово (само деня от месеца) - като човек, който "събира", но не за себе си, а за "дом, род, родина". Раците - вече като зодия - са "(у)правители" на/за други хора, рожденото му име е Васил ("василевс"). Впоследствие има известна игра със стария и новия стил: тя отпраща към "кармичните" дългове (на които тук няма да се спирам) - Васил И.К. - Левски е роден на 6.07 по стар стил, по нов - е на 18. Във всеки месец има 2 дуално натоварени кармични числа - 18 и 29. Обърнете внимание в новата история на различни страни колко често се срещат тези дати/числа (или около тях:)) За годините, ограждащи живота на Левски: те са огледални - 1837 - 1873.
Ботев: малко име "Христо" ("спасител"). Успореден като име с Рождество Христово - ражда се на 25 декември по стар стил. Годината е 1847 - само няколко месеца преди избухването на Френската революция от 1848, която заменя монархията с република. Той цял живот се изживява като републиканец, както и Левски. Годината на смъртта му е ясна, за разлика от обстоятелства около кончината му - 1876 (годината на неуспешно-успешното Априлско въстание, което разбунва страстите на Великите сили относно един християнски народ, тънещ в мизерията на аморфната неопределеност "рая" в една средновековна Отоманска империя).
Всичко си идва на мястото: стига да имаш отправните системи, около които да наредиш жалоните на паметта.
А защо честваме смъртта, а не рождението им? Това също е разбираемо: ако отидем отвъд "успението" (представянето пред Бога с човешките си дела), за нас е важно какво са направили до този краен земен предел, а не че са се родили като една потенция:)
Поздрави за постинга! Размишленията са важни:)
оставям без коментар 'мизерията на аморфната неопределеност', '"кармичните" дългове ' и 'какво са направили до този краен земен предел, а не че са се родили като една потенция'
нека да си говорим простичко, не съм чак толкова умна:)
поздрави
не се ли учи и по-рано? поне 'обесването на васил левски'? или се бъркам много жестоко?
Аз също не харесвам Ботев.
поздрави:
поздрави
19.02.2008 12:34
много добре знаеш, че в училищата нещата са далече от изразяване на собствено мнение. или по-точно, ако искаш да заформиш някаква читава оценка ти се налага да каваш не това, което мислиш, а това, което мисли 'учителката любима'.
и не говоря за желанието да се тупаш по гърдите, че си отличник, а за постигане на успех, който да ти позволи да получаваш стипендия или да ти помогне при кандидатстване.
и да, повдигаше ми се - след три месеца дъвкане на едно и също, няма начин да не ми се доповдига
sebapoznanie-takuv
ne moje da umre
А датите... достатъчно е да отделяш по десетина минути сутрин, за да пригледаш набързо пресата(печатна или електронна) и да се информираш за събитията, които се случват, са се случили, или ще се случат на този ден :))
Мен не ме е срам, че не помня подобни дати, но със сигурност бих се срамувал, ако не помня това, което Ботев и Левски са направили за България.
И за малко да забравя - на мен пък не ми се догади от творчеството на Ботев в училище, напротив ;)
това от което наистина ме е срам, че си спомняме за тях само по чевстванията, а през останалото време и грам не ни пука за какво са се борили. псуваме си и забравяме, че за лукса да мрънкаме, много хора са дали живота си.
а за училище - с теб на тема литература избягвам да споря, че май там допирни точки във вкусовете нямаме:)))
инак си права за честванията и аз наричам това имиджов патриотизъм.
пък за литературата... ми не е така - със сигурност имаме някоя и друга допирна точка, която още не сме открили, така че предстоят още много спорове...опс, обсъждания, докато я нацелим :))
наздраве:
Виж сега, населението на Република Турция не ни е виновно с абсолютно нищо. Нека да не смесваме понятия. Дори и Левски е бил на това мнение.
поздрави
19.02.2008 13:53
artanis, съжалявам!
И какво значи това, че забравяме какво са направили националните ни герои, а се сещаме само на съответните дати?
в тези три дни от годината по-големи родолюбци от нас няма - почитаме си героите, гордеем се с историята си и тежко въздишаме по отминалите славни времена. при това с патос.
през останалите 362/3 дни си мрънкаме на воля колко ни е зле в кочинката и как държавата ни е виновна.
ето това значи, че сме забравили какво са направили и ботев, и левски, и раковски и всички онези, които са дали живота си, за да сме сега ние тук.
Какво трябва да "вземем" грубо казано от тия хора, които почитаме? Не знам колко хора могат да ми отговорят..
не мога да разбера тази част: 'Какво трябва да "вземем" грубо казано от тия хора, които почитаме?'
ако не знаеш какво можеш да 'вземеш' от историята, положението не е на добре. познаването и уважаването й не е въпрос на 'усещане на атмосферата'.
а това, че съм се отвратила от поезията на ботев, не означава, че не го уважавам заради всичко, което се е опитал да направи. и то не за себе си или за семейството си, а за доста повече народ.
трябва да познаваме миналото си. корените ни са там. самозъзнанието ни е там.
пак се отплеснах
Нека перифразирам въпроса си: с какво ние полезно на нас спомнянето на тези имена в ежедневието?
а с какво ни е полезно да не си ги спомняме?
не знам зашо изведнъж си спомних за онези прекрасни деца на природата - тризначките от благоевград, дето веднъж били чели роман на ботев.
с риск да се повторя и потретя - трябва да си знаем историята. и то не само, когато ни изпитват в училище
Не ми харесва реда на мисли: Левски -> България -> Корумпираната система, която се стреми да управлява и най-малките детайли от живота ни. Според мен, идеите на Левски са много по-приложими в рамките на Търновската Конституция. Какво ще кажеш за това?
А другото е: който харесва Левски трябва да иска да избие турците и който иска да избие турците непременно трябва да харесва Левски. Що за глупост? Това е защото още от малки на децата започват да им промиват мозъчетата. Започва се с учебниците по история и литература и се продължава с националните телевизии.
Нека го кажа по този начин: Ти си роб, живееш лошо, следят те, а плодовете на труда ти отиват при други. Въпреки това, ти трябва да ги харесваш, защото те са връзката между теб и Левски. За това трябва да не харесваш турци, престорено да се възхищаваш на някакви опити за творчество и да помниш някакви дати?
Абсурдно, huh ;)
приятна вечер:
но ако не бяха тия хорица, които да се борили в името на една идея, сега нямаше да сме ние. не знам дали щяхме да сме тук. сигурно. но нямаше да сме това, което сме сега. за добро или лошо.
не можах да схвана и релацията левски-турци, но както казах днес не ми е ден и може би затова не успявам да те рабера.
абсурдно е да не си познаваш миналото
поздрави
@malkotokuche, самоцелно ли трябва някой да умре за България, за да има над чии пример да се дивите?
поздрави
и аз съм си мислел, че само аз си ги мисля нещата, които си замълчавам, но не би.
единственото, което искам, е да сме си научили урока и да не говорим с изпразнени от смисъл и съдържание, изтъркани от употреба думички
не знам защо, но винаги съм си мислела, че да вярваш в нещо и да си готов да го отстояваш до последно, е нещо, неподвластно на времето. а може би се бъркам.
А теб те закачам, щото ти говориш неща от рода: какъв ни е урока, защото трябва да почитаме и т.н., които ми звучат пак толкова папагалски и изтъркани от употреба, колкото и показното честване на тия дати, срещу което роптаеш. Пак по даскалски увъртяно.
И понеже казваш-говорим с изпразнени от смисъл и съдържание думички, изтъркани от употреба, обясни ми моля те защо трябва да почитаме националните си герои и да се сещаме за тях не само на съответните дати. Ако можеш ми го обясни като избегнеш клишето и учителския тон, на които се дразниш.
ще се опитам да не използвам учителски тон, колкото и да ми е трудно. и без клишета.
въпросните ни 'национални герои' са се опитвали да постигнат нещо. и то не защото някой им е казал. или защото ще имат изгода от цялата тая история. опитвали са се превърнат една идея, ако искаш може да го наречеш и мечта, в реалност. и тъй като мечтата им е била свързана с бъдещето на доста голяма група от хора, които случайно са българите, постигането на целата им придобива маааалко по-национален смисъл. фактът, че междувременно са загинали, може би за повечето не е от чак толкова голямо значение, но пък за други е.
ще избегна момента, че това си е нашата история и че сме истински безумци да не си я почитаме, защото рискувам отново да бъда набедена в клиширано и учителско говорене.
ако да дадеш живота си без користни цели не е достойно за почитане, извинявай, ама не знам кое е.
да се докопваш до висши постове, за да можеш да се възползваш от получената власт?
да се изтъкваш колко си постигнал само за да натириш някой в миша дупка?
да се гордееш с това, че не ти пука за историята на собствената ти държава?
да седиш и да се чудиш какво можеше да 'вземеш' от въпросните ни национални герои?
е, да ти призная нещо - за мен е неразбираемо защо изобщо го водим този разговор. ако целта е да видим дали можем, да спорим - ок. но ако наистина си мислиш, че мястото на историята е само в учебниците и че да имам усет за съвремие автоматично изключва почит (не милеене, а почит) към миналото... извинявай, но не разбирам. и не искам да разбера.
Ще си позволя да цитирам един виден историк: често пъти историята е утеха за съвременна импотентност.
Ако твърдим, че онези са били герои, а ние не сме; че нашите пра-прадеди са били великолепни книжовници, революционери, водачи, бунтовници, мислители дори, а днес нищо не е останало от тях и от това, тогава с какво право ги наричаме свои, с какво право ги честваме и с какво право твърдим, че ако не биологическа, то същата историческа кръв тече в нашите вени?!
Хайде сега приглади настръхналата си козинка и ми кажи като почиташ миналото си, с какво облагородяваш настоящето си? (и не, не агитирам за противното, нито демонстрирам непукизъм към историята на "собсвтената(!?) ми" държава, а просто ми е любопитно тия които имат претенции, че го правят, колко осъзнато и с мисъл го правят)
за да не се ограничава човек само с учебниците, чете и малко странична литература (има и такива неща, дето съществуват и извън учебния план). а когато човек понасъбере достатъчно неща в главата си, започва да ражда дори и мисли и размишления. при достатъчно късмет може дори и някой извод да сътвори.
аз, лично, се чувствам далеч по-ориентирана къде се намирам в момента, като знам как се е стигнало до тук. но явно там ми е грешката.
и в опит да огранича разливането си в този коментар, само искам да спомена, че не съм фен на крайния патриотизъм. но, да, патриот съм. но не от типа дето милеят за българия на три морета и се възхищават от славното и преславното ни мионало, когато сме всявали страх в мизерните душици на западняците.
простете, явно е признак на невъзпитание или на откровена глупост, че не псувам, че съм се родила в българия или че съм си направила труда да прочета някоя и друга книжка, свързана с историята й. пфуууу, не ме е срам
Не знаех, че разговора непременно трябва да се развие в посока твойте възприятия и лични усещания и нагласи, но щом искаш да говориш за себе си и се чувстваш пряк адресат на въпросите ми- ок.
Да ми вкарваш реплики и небивалици в думите признак на безпомощност в спора ли е, или израз на възмущението ти от обръщането ми към теб?
Съжалявам, че се оказа поредната, която не знае какво влага като почита историята си, и товаа почитане е именно въпрос на възпитателен рефлекс. Щом отговора е "трябва" ок. Важно, струва ми се, е не само извода до който си стигнал, а и пътя, по който си извървял до него; начина, по който си го формирал. В този смисъл, дано не се обидиш, но и твоя патриотизъм е именно календарен.
няма как да не се чувствам пряк адресат на въпросите ти. цитирам: 'с какво облагородяваш настоящето си?'. пък и когато ме обвиняват в говорене с учителски тон с безсъдържателни думички, обикновено го приемам доста лично. не знам защо.
къде точно прочете, че почитам историята, защото така трябва?
хм, безпомощност? добре, ако ти харесва, нека да е бозпомощност.
спорът отдавна се изроди в нещо съвсем различно от първоначалния замисъл. и тъй като очевидно стигнахме до момента с обикалянето в кръг (ники, мерси за израза, хареса ми), мисля да да го приключим. и без това не казваме нищо ново.
поздрави
За изродяването на идеята обаче си права.
И междудругото, въпросите ми в началото не бяха персонално зададени на теб, но ти се зае да отговаряш, така че да, в един момент наистина стана адресат на питанията ми.
В крайна сметка ти си запозната "до болка" с поезията на Ботев и негодуваш колко ти е писнала, и в същото време дълбоко го почиташ и искаш той да не е само календарен персонаж.
В крайна сметка конкретния начин, по който това да стане ми остана неясен и твърде мъгляв, отделно от противоречието в постинга ти. Та в този смисъл бяха въпросите ми. (Не)отговарянето само по себе си носи информация и на тази база си позволих горното заключение. Не те ангажирам с него.
21.02.2008 22:04